Добавка с ГАБА: каква е оптималната доза?

ГАБА (гама-аминомаслена киселина), добре известен мозъчен невротрансмитер, е от съществено значение за контрола на невронната възбудимост и за поддържането както на релаксацията, така и на стимулацията.

Много хора прибягват до добавки с ГАБА, за да намалят тревожността, да подобрят съня и да повишат цялостното си настроение. Определянето на оптималната доза ГАБА обаче е от ключово значение, за да се постигнат максимални ползи и да се гарантира безопасност.

Какво е ГАБА?

Основният инхибиторен невротрансмитер на централната нервна система е гама-аминомаслената киселина (ГАБА). Тя оказва дълбоко влияние върху невронната възбудимост в цялата нервна система. Доказано е, че ГАБА модулира невронната активност, което води до успокояващ ефект и може да помогне за намаляване на симптомите на тревожност, за по-добър сън и за чувство на благополучие.¹

Тези благоприятни ефекти могат да бъдат засилени чрез прием на добавки с ГАБА, особено при хора с ниски нива на ГАБА.

Можете да прочетете повече за ГАБА в нашата статия „ГАБА - ползи за здравето, дозировка и странични ефекти“

Персонализирано ръководство Създайте своя план с добавки Научете кои добавки са подходящи за Вас →

Какво представлява приемът на ГАБА като добавка

Причината да се приемат добавки с ГАБА е, че те естествено успокояват мозъка и по този начин намаляват стреса.² Едно проучване показа понижени нива на ГАБА в мозъка на хора с депресия.³

Освен това повишеният стрес води до лош сън, отслабена имунна система и по-голям риск от депресия. Също така хората, които обикновено имат ниски нива на ГАБА, страдат от определени заболявания като:

• епилептични разстройства,
• болест на Паркинсон,
• ADHD (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност),
• тревожност,
• паническо разстройство,
• разстройства на настроението, като депресията .

Други използват добавки с ГАБА, за да контролират симптомите, свързани с тези състояния.⁴ Значителен обем данни подкрепя правдоподобната теория за използването на ГАБА като добавка при различни състояния, особено при овладяване на тревожността.⁵

Това се потвърждава от проучване, публикувано в Journal of Clinical Neurology, което разглежда възможните приложения на ГАБА при лечение на безсъние. 40 участници в едномесечно изпитване са приемали 300 mg ГАБА преди лягане. Заключението е, че качеството на съня на участниците се е подобрило.⁶

Препоръчителна доза на добавките с ГАБА

Няма установени изисквания за дозировка на ГАБА, тъй като това е хранителна добавка, а не регулиран лекарствен продукт. Препоръчва се да приемате не повече от 750 mg наведнъж, а дневните дози обикновено варират от 50 до 300 mg.

Добавките с ГАБА са безопасни за прием до 12 седмици, стига да се приемат по предназначение.⁷

ГАБА - странични ефекти

ГАБА се смята по принцип за безопасна за повечето хора, когато се приема в подходящи дози.

В някои случаи обаче са наблюдавани леки симптоми като изтръпване на кожата, усещане за парене в гърлото и задух, които обикновено отшумяват скоро след това.⁷

Винаги имайте предвид, че всеки човек е различен, затова онова, което подхожда на един, може да не подхожда на друг. Непременно се консултирайте със своя лекар или специалист по здравни грижи, преди да започнете прием на каквито и да било добавки.

Заключение

Освен техники за релаксация като дълбоко дишане или медитация, приемът на ГАБА като добавка може да бъде полезен избор, ако търсите начини да облекчите стреса или да подобрите качеството на съня си.

Работейки със здравен специалист, можете да изготвите персонализиран план, който оптимизира ползите от ГАБА и подобрява цялостното ви благосъстояние.

Литература

1. Boonstra, E., De Kleijn, R., Colzato, L. S., Alkemade, A., Forstmann, B. U., & Nieuwenhuis, S. (2015). Neurotransmitters as food supplements: the effects of GABA on brain and behavior. Frontiers in Psychology, 6. https://doi.org/10.3389/fpsyg.2015.01520.
2. Abdou, A. M., Higashiguchi, S., Horie, K., Kim, M., Hatta, H., & Yokogoshi, H. (2006). Relaxation and immunity enhancement effects of gamma-aminobutyric acid (GABA) administration in humans. BioFactors (Oxford, England), 26(3), 201–208. https://doi.org/10.1002/biof.5520260305.
3. Lener, M. S., Niciu, M. J., Ballard, E. D., Park, M., Park, L. T., Nugent, A. C., & Zarate, C. A. (2017). Glutamate and Gamma-Aminobutyric acid systems in the pathophysiology of major depression and antidepressant response to ketamine. Biological Psychiatry, 81(10), 886–897. https://doi.org/10.1016/j.biopsych.2016.05.005.
4. Schür, R. R., Draisma, L. W., Wijnen, J. P., Boks, M. P., Koevoets, M. G., Joëls, M., Klomp, D. W., Kahn, R. S., & Vinkers, C. H. (2016). Brain GABA levels across psychiatric disorders: A systematic literature review and meta-analysis of (1) H-MRS studies. Human brain mapping, 37(9), 3337–3352. https://doi.org/10.1002/hbm.23244.
5. Park, K. B., & Oh, S. H. (2007). Production of yogurt with enhanced levels of gamma-aminobutyric acid and valuable nutrients using lactic acid bacteria and germinated soybean extract. Bioresource technology, 98(8), 1675–1679. https://doi.org/10.1016/j.biortech.2006.06.006.
6. Byun, J. I., Shin, Y. Y., Chung, S. E., & Shin, W. C. (2018). Safety and Efficacy of Gamma-Aminobutyric Acid from Fermented Rice Germ in Patients with Insomnia Symptoms: A Randomized, Double-Blind Trial. Journal of clinical neurology (Seoul, Korea), 14(3), 291–295. https://doi.org/10.3988/jcn.2018.14.3.291.
7. Oketch-Rabah, H. A., Madden, E. F., Roe, A. L., & Betz, J. M. (2021). United States Pharmacopeia (USP) Safety Review of Gamma-Aminobutyric Acid (GABA). Nutrients, 13(8), 2742. https://doi.org/10.3390/nu13082742.
8. Cavanna, A. E., Trimble, M. R., Cinti, F., & Monaco, F. (2010). The role of GABA in the pathophysiology and treatment of Tourette syndrome and other neuropsychiatric disorders. Journal of Neuropsychiatry and Clinical Neurosciences, 22(3), 262-273. https://doi.org/10.1176/jnp.2010.22.3.262.