Сексуално здраве след менопауза

Сексуалното здраве е нещо повече от желание

Сексуалното здраве далеч надхвърля либидото и оргазма. Световната здравна организация (СЗО) определя сексуалното здраве като „състояние на физическо, емоционално, психическо и социално благополучие във връзка със сексуалността; то не е просто липса на болест, дисфункция или недъг“ (1).

Менопаузата е естествен биологичен процес, който бележи края на репродуктивните години на жената. Обикновено настъпва в средата на живота, най-често между 45- и 55-годишна възраст, макар че сроковете могат да варират.

Това е естествен преход, при който жената не е имала менструация поне 12 последователни месеца.

По време на менопаузата яйчниците на жената спират да отделят яйцеклетки и произвеждат по-малко хормони като естроген и прогестерон, което води до различни физически и хормонални промени.

Макар че много жени продължават да имат удоволствие от секса дълбоко в зрелите си години, с менопаузата идват и някои промени, които могат да повлияят на сексуалността.

Част от промените, с които жените могат да се сблъскат по време на менопаузата, са:

Персонализирано ръководство Създайте своя план с добавки Научете кои добавки са подходящи за Вас →

• сухота във вулвата и влагалището, по-малко лубрикация и по-слаба „разтегливост“ на влагалището, което може да доведе до дискомфорт или болка при проникващ секс,
• болезненост и дразнене във вулвата и влагалището, както и изтъняване на тъканите, при което областта става болезнена при допир,
• промени в чувствителността на ерогенните зони, особено на клитора – той може да стане по-малко чувствителен или неприятно свръхчувствителен,
• повече инфекции на пикочните пътища или епизоди на гъбична инфекция (млечница),
• спад в нивото на сексуално желание.

Как менопаузата променя сексуалното здраве

Хормонални промени по време на и след менопаузата

Хормоналните колебания са нормални промени в нивата на хормоните, които настъпват по време на пубертета, менструалния цикъл, бременността и перименопаузата.

Нивата на хормоните могат да се променят всеки ден, всеки месец или в различните етапи от живота на човека.

Двата основни женски полови хормона са естрогенът и прогестеронът. Въпреки че тестостеронът се смята за мъжки хормон, жените също произвеждат и се нуждаят от малко количество от него.

По време на перименопаузата яйчниците започват да произвеждат по-малко естроген и прогестерон, като нивата на естрогена спадат значително. Хормоните на жената в перименопауза се колебаят непредвидимо.

По време на менопаузата нивата на естроген, прогестерон и тестостерон намаляват.

Спадът в нивата на естроген и прогестерон води до промени в здравето на влагалището. По-ниският тестостерон е свързан с намалено сексуално желание (либидо) след менопаузата.

Постменопаузата е периодът след менопаузата, когато жената не е имала менструация повече от една година. Жените в постменопауза имат трайно ниски нива на естроген и прогестерон, а нивата на тестостерон постепенно намаляват с възрастта.

Хормонално зависими сексуални тъкани

Тъканите на влагалището, вулвата, клитора и уретрата са силно чувствителни към хормони и особено податливи на промени в нивата на естрогена.

По време на перименопаузата и менопаузата спадащите нива на естроген могат да доведат до по-тънки, по-сухи и по-малко еластични влагалищни тъкани.

Тези промени често намаляват естествената лубрикация, която прави секса по-комфортен, и допринасят за сухота във влагалището и дискомфорт при секс.

Недостигът на естроген води до съдови промени в гениталната област, които намаляват кръвотока към клитора и околните тъкани. Това ограничава способността им да се изпълват с кръв при възбуда – процес, който е ключов за сексуалното удоволствие.

По-ниските нива на естроген засягат и уретрата, и пикочния мехур. Изтъняването и повишената чувствителност на тъканта на пикочния мехур могат да допринесат за урологични симптоми като неотложни позиви, учестено уриниране или изтичане на урина, които допълнително да нарушават сексуалния комфорт и увереността.

Така че сексуалният дискомфорт след менопаузата често е предимно биологичен – той отразява хормонално зависими промени, а не психологически причини.

Генитоуринарен синдром на менопаузата и сексуална функция

Когато жената премине през менопауза, нивата на естроген намаляват заедно с нивата на другите полови стероидни хормони.

Този спад може да доведе до промени в определени части на тялото ѝ, като влагалището, вулвата и пикочния мехур.

Например естрогенът помага да се запазят влагалищните тъкани влажни и гъвкави. Но когато нивата му спаднат, влагалището може да стане сухо, бледо и нееластично и да се усеща като по-тясно.

Тези хормонални спадове могат да предизвикат група генитални и уринарни симптоми, наречени генитоуринарен синдром на менопаузата (ГУСМ).

ГУСМ се определя като съвкупност от симптоми и признаци, свързани със спад на естрогена и другите полови стероиди, които засягат влагалището, големите и малките срамни устни, клитора, вестибулума и интроитуса, уретрата и пикочния мехур (2).

Симптомите могат да включват:

• сухота във влагалището, усещане за парене, болка или дразнене в гениталната област,
• недостатъчна влагалищна лубрикация по време на секс, дискомфорт или болка при полов акт и нарушена сексуална функция,
• неотложна нужда от уриниране, болезнено уриниране или рецидивиращи инфекции на пикочните пътища (ИПП).

ГУСМ е много разпространен и засяга над половината от жените в постменопауза. Състоянието е прогресиращо и често симптомите се влошават с времето, ако не се лекуват (3).

Налични са различни възможности за лечение – от нехормонални лубриканти и хидратиращи средства до хормонозаместителна терапия – които облекчават симптомите и подобряват качеството на живот (3).

ИПП, риск от инфекции и сексуално благополучие

Защо инфекциите на пикочните пътища зачестяват след менопаузата

Инфекциите на пикочните пътища (ИПП) са често срещани бактериални инфекции на пикочната система, които се срещат по-често при жените.

Най-честите симптоми на ИПП са:

• болезнено уриниране,
• чести позиви за уриниране,
• болка в долната част на корема.

Менопаузата е водещ рисков фактор за рецидивиращи инфекции на пикочните пътища (рИПП), а урогениталният микробиом се променя с възрастта, като често отслабва естествените защитни механизми на жената срещу ИПП (4).

Lactobacillus е вид бактерия, която произвежда млечна киселина и така понижава pH, като помага за изграждането на влагалищен микробиом, който може да защитава от други бактерии и патогени.

По време на менопаузата по-ниските нива на естроген водят до намаляване на лактобацилите и съответно до покачване на влагалищното pH.

Тази комбинация създава среда, която е по-уязвима към инфекции.

Влиянието на рецидивиращите инфекции върху сексуалната увереност и активност

Рецидивиращите ИПП могат да окажат значително влияние върху сексуалната функция заради болката, дискомфорта и психическия стрес, които предизвикват.

Проучвания показват, че жените с рИПП съобщават за значително по-ниско сексуално удовлетворение и по-висока честота на сексуална дисфункция (5).

Около урогениталните инфекции съществува сериозна социална стигма. За много жени разговорите за урогенитални проблеми често не са културно приемливи, което може да води до чувство на срам и неудобство (6).

Урогениталните инфекции могат да засегнат психичното здраве. Това влияние варира от стрес до депресия и тревожност и е по-изразено при жени с повтарящи се епизоди (6).

Защо превенцията на инфекциите е част от сексуалното здраве

Превенцията играе ключова роля за намаляване на риска от ИПП. Повторенията на ИПП могат да се ограничат чрез превантивни мерки като правилна хигиена, добра хидратация и уриниране преди и след полов акт.

Хората, които не са в дългосрочна моногамна връзка и имат незащитен секс, са изложени на повишен риск от полово предавани инфекции (ППИ).

Жените в постменопауза са особено уязвими към ППИ, защото крехките тъкани на вулвата могат да позволят на тези вируси да навлязат в тялото по-лесно.

Затова практикуването на безопасен секс остава от съществено значение на всяка възраст, въпреки че бременност вече не е възможна.

Защо само лубрикацията може да не е достатъчна за сексуалните симптоми

Много жени в постменопауза изпитват сухота във влагалището или вулвата, изтъняване на тъканите (атрофия) и болка по време на полов акт.

За облекчаване на тези симптоми по време на сексуална активност могат да се използват лубриканти като краткотраен ефект, докато хидратиращите средства са предназначени за ежедневна употреба, подобно на кремовете за лице или тяло.

Когато избирате лубриканти или хидратиращи средства, непременно четете внимателно етикетите.

Избягвайте съставки като глицерин (който може да повиши риска от гъбична инфекция), парабени (особено ако имате анамнеза за хормонозависимо раково заболяване), аромати, пропиленгликол и натриев лаурилсулфат (SLS), тъй като те могат да нарушат естествения баланс на бактериите във влагалището и потенциално да предизвикат дразнене или инфекция.

Въпреки това има известни ограничения в това, което лубрикантите и хидратиращите средства могат да постигнат при жени в постменопауза с ГУСМ.

Лубрикантите и хидратиращите средства няма да бъдат ефективни при лечението на основната причина за ГУСМ, която се овладява най-добре с терапии по лекарско предписание, включително естрогени и прастерон (локален дехидроепиандростерон, DHEA).

Хормонална подкрепа и здраве на сексуалните тъкани

Локалната хормонална терапия представлява хормонално лечение, което се прилага директно върху вулвата или влагалищната област, за да облекчи симптомите, свързани с ГУСМ.

Тя доставя малки дози естроген, DHEA или естрон директно до влагалищните тъкани.

Този целенасочен подход е за предпочитане, защото:

• възстановява влагата и еластичността на влагалищните тъкани,
• осигурява по-ефективно облекчение на симптомите на ГУСМ,
• свежда до минимум риска от системни нежелани реакции (напр. кръвни съсиреци, повишен риск от рак),
• избягва по-високите рискове, свързани с оралните хормонални терапии.

Локалните хормонални продукти обикновено се предписват под формата на вагинален пръстен, таблетка или крем.

За разлика от оралните хапчета, които са системни (т.е. действат върху цялото тяло), локалните лечения доставят ниски дози хормони само до засегнатите области.

Този начин на приложение в много случаи може да осигури и по-бързо, и по-ефективно облекчение от оралните хапчета сами по себе си. Няма нужда да се чака лекарството да премине през кръвообращението – то започва да действа веднага.

Локалната хормонална терапия обикновено е безопасна за дългосрочна употреба. Това е различно от системната хормонална терапия, при която рисковете нарастват с възрастта.

DHEA

През последното десетилетие интравагинални форми, съдържащи DHEA, бяха одобрени в Съединените щати и Европа.

Във влагалищната тъкан DHEA се метаболизира до естрогени и андрогени, като и за двата е доказано, че подобряват женската сексуална функция, включително сексуалното желание, възбудата и удоволствието.

При жени в менопауза с тежки вулвовагинални симптоми интравагиналният DHEA е показал значителен благоприятен ефект върху вагиналната атрофия и възможно подобрение на сексуалната функция (7).

Към момента обаче не са доказани ползи от оралната терапия с DHEA и са необходими проучвания с по-голям брой участници, за да се оценят нейната безопасност и ефикасност при жени в предменопауза и постменопауза (7).

Заключение: сексуалното здраве е свързано с комфорт, функция и качество на живот

Сексуалността не свършва – и не бива да свършва – с менопаузата. Представата, че менопаузата означава край на сексуалното удоволствие, е остаряла, вредна и просто невярна.

Разбирането на сексуалното здраве по време на менопаузата е първата стъпка към възвръщането на интимния ви живот и към откритието, че този преход не означава край на удоволствието, близостта или удовлетворението.

Макар че менопаузата наистина носи промени в тялото ви, те могат да се овладеят, да се лекуват и със сигурност не е нужно да ги преживявате мълчаливо.

Ключът е да осъзнаете, че тези промени са медицински състояния с медицински решения, а не неизбежни последствия, които трябва да изтърпите. Те настъпват постепенно, давайки ви време да се адаптирате и да потърсите решения.

С правилните знания, подкрепа и медицински грижи интимният ви живот може да остане пълноценен и приятен.

Литературни източници:

1. World Health Organization. Sexual health and well-being [Internet]. Geneva: World Health Organization; [cited 2025 Jan 21]. Available from: https://www.who.int/teams/sexual-and-reproductive-health-and-research-(srh)/areas-of-work/sexual-health
2. Portman DJ, Gass ML, Vulvovaginal Atrophy Terminology Consensus Conference Panel. Genitourinary syndrome of menopause: new terminology for vulvovaginal atrophy from the International Society for the Study of Women's Sexual Health and the North American Menopause Society. Menopause. 2014 Oct;21(10):1063–1068. doi:10.1097/GME.0000000000000329.
3. Carlson K, Nguyen H. Genitourinary syndrome of menopause. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2025 Jan– [updated 2024 Oct 5; cited 2025 Jan 21]. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK559297/
4. Jung C, Brubaker L. The etiology and management of recurrent urinary tract infections in postmenopausal women. Climacteric. 2019 Jun;22(3):242–249. doi:10.1080/13697137.2018.1551871.
5. Medina-Polo J, Guntiñas-Castillo A, Arrébola-Pajares A, Juste-Álvarez S, de la Calle-Moreno A, Romero-Otero J, Rodríguez-Antolín A. Assessing the influence of recurrent urinary tract infections on sexual function: a case-control study. J Sex Med. 2025 Apr 8;22(3):454–463. doi:10.1093/jsxmed/qdae198.
6. Thomas-White K, Navarro P, Wever F, King L, Dillard LR, Krapf J. Psychosocial impact of recurrent urogenital infections: a review. Women’s Health. 2023;19:17455057231216537. doi:10.1177/17455057231216537.
7. Tang J, Chen LR, Chen KH. The utilization of dehydroepiandrosterone as a sexual hormone precursor in premenopausal and postmenopausal women: an overview. Pharmaceuticals (Basel). 2021 Dec 29;15(1):46. doi:10.3390/ph15010046.