Научнообосновани изследвания

Какво представлява? Защо ни е необходимо? Къде можем да го намерим?

Какво представлява?

Научнообоснованите изследвания са точно това, което подсказва името им: проучвания, обикновено провеждани от учени и академични специалисти, които използват експерименти, за да проверят дали дадена идея е валидна. Тъй като експериментите имат резултати, независимо дали са добри или лоши, тези резултати служат като доказателства. Когато са проведени достатъчно на брой, особено по „златния стандарт“ – двойнослепа извадка, при която едната половина от групата получава истинската добавка, а другата получава плацебо, без изследователите да знаят коя група какво е получила – се получават достоверни данни, които могат да подкрепят или да опровергаят хипотезата за дадена добавка.

Защо ни е необходимо?

В съвременната медицина много превантивни подходи включват хранителни добавки. Например една от най-често приеманите добавки в света е витамин D. Много хора по света имат дефицит на витамин D, защото не прекарват достатъчно време на слънце, което е основният начин да го набавим. Знаем, че хората трябва да приемат витамин D, защото хиляди проучвания отново и отново са доказали ефективността на това.

Персонализирано ръководство Създайте своя план с добавки Научете кои добавки са подходящи за Вас →

За всяко ново лечение или благоприятен ефект, който бихме могли да постигнем, като променим какво консумираме и как живеем, обикновено има проведени проучвания, които ни разказват повече за тези ефекти и дали трябва да вярваме на шумотевицата около тях.

Може би сте попадали на статия във вестник или списание, която говори за някакво огромно откритие, което ще промени из основи здравето ни. Например за вредата от прекомерното седене на стол. Или за това как гледането в екрана на телефона късно вечер заради излагането на синя светлина може да влоши качеството на съня ви. Но може да не сте обърнали внимание, че тези статии понякога, но не винаги, препращат към проучване, което доказва твърденията в тях. Преди да приемете за факт съветите от такива източници, е важно да проверите дали има доказателства, които подкрепят твърденията. Твърде често авторите на съдържание и журналистите преувеличават положителните или отрицателните резултати или просто нямат място в материала си да споменат ситния шрифт. В повечето случаи обаче можем поне да очакваме връзка в статията към проучването, на което се позовават. И тук става интересно!

Стига проучването да може да бъде намерено, можете сами да проверите фактите и да решите дали има нещо, от което да се поучите, или в тълкуването на данните е имало повече приказки, отколкото дела. А най-смелите сред вас дори могат да поемат по свой собствен път и да потърсят сред милионите проучвания в интернет всички други, които ги интересуват.

Къде можем да го намерим?

Един от най-надеждните източници на научнообосновани изследвания е PubMed. Тази онлайн база данни с научноизследователски проекти е отличен ресурс за намиране на научнообосновани изследвания. Често се правят твърдения за ползите или вредите от храната, която ядем, от избрания начин на живот, от средата, в която живеем, и разбира се – от добавките, които приемаме. Но когато тези твърдения се правят, без да се посочи проучването, което ги доказва, или – почти толкова лошо – когато изявленията преувеличават достоверността на резултатите от дадено проучване, било защото извадката не е била достатъчно голяма, демографските данни са били пристрастни или поради безброй други променливи, които могат да доведат до удобни резултати, читателите биват заблудени.

За добро или за лошо, повечето хора не се интересуват да ровят из технически изследвания, което съвсем не е лесна задача. Но за всеки, който е готов да поеме здравето си в свои ръце и иска да предотвратява здравните проблеми, вместо да чака симптомите на заболявания и състояния, които в ранните етапи може да е по-лесно да се избегнат, е важно да знае как да различава фактите от псевдонауката.

Кои са червените флагове, на които да обърнем внимание?

Без да прекарвате часове наред в прелистване на изследвания, пак е възможно да разберете как да прецените дали едно проучване издържа проверка.

Цитирания

Първо, по-добре е да има много потвърждаващи проучвания, а не само едно. В литературата в PubMed е пълно с цитирания, които свързват различни проучвания помежду им. Ако, докато проверявате дадено претендиращо за научност твърдение, не откривате никакви проучвания или откриете само едно, което не е цитирано от други публикации, това е сигнал да бъдете нащрек.

Хора или животни?

Оставяйки настрана етичните въпроси, основава ли се проучването на лабораторни животни (мишки или маймуни), на друга форма на живот или на хора? Типичната стъпка в йерархията на изследванията е да се започне с микроорганизми (дрожди, бактерии и т.н.), понякога тази стъпка изобщо се прескача и изследването започва направо с мишки. Ако резултатите при мишките са обещаващи, в някои случаи се формират групи от доброволци. Това е огромно опростяване на процеса, но е важно да се отбележи, че новите направления в науката рядко започват с изпитвания върху хора. Има много научно обосновани причини за този подход и понякога откритие при мишки може да се свърже със сходен резултат при хората, но определено не винаги. Затова бъдете предпазливи и проверявайте.

Размер на извадката

Броят на изследваните субекти, или извадката, в едно проучване, независимо дали са мишки или хора, е друг важен фактор. Колко души са били изследвани? Десет? Четиридесет? Десет хиляди? Това може да е от огромно значение.

От статистическа гледна точка това, което се случва веднъж с един участник в теста, може да не се случи по същия начин с друг. Много проучвания, особено при хора, се правят върху малки групи с по-малко от сто души. Това има основателна причина: организирането на големи групи от хора, готови да участват в експеримент, е скъпо и отнема много време. Макар че тридесет независими участници вече са минимална основа за статистически значими изводи, лесно може да възникнат проблеми. По принцип колкото по-голяма е извадката, толкова по-добре.

Размер на промяната в резултатите

Често пренебрегвана подробност в резултатите от едно проучване е размерът на промяната. Много от тестовете измерват разлика – при участниците може да се очакват високи стойности на кръвните показатели или участниците дават качествена оценка как оценяват промяната в собственото си състояние.

Безброй проучвания показват промени от 3 до 6%. В някои случаи това може да е пробивна новина, в други става дума за едва забележима промяна – три процента промяна в енергийните ви нива през деня е пренебрежима. По същество това е в рамките на статистическата грешка. Какво се счита за положителна промяна, зависи от конкретното проучване. Когато оценявате достоверността на едно проучване, обърнете внимание на размера на промяната в резултатите и се запитайте дали това е достатъчно, за да се въодушевите, или имате нужда да видите по-големи и категорични резултати.

Демографски данни

Когато проучването е проведено с хора, следващото, което трябва да се вземе предвид, е кои са били участниците. През повечето време за това не може да се намери много информация, но възрастта и полът на участниците трябва да са посочени. Понякога се включват и навици на начина на живот, например пушачи срещу непушачи, история на физическата активност и т.н. Ако разберете как вие самите се сравнявате с участниците в проучването, това ще ви помогне да прецените дали резултатите са приложими към вашето собствено физиологично състояние.