Добавки с магнезий

30 юни 2023 г.

Laura Lam, B.A., BHsc (Human Nutrition), Grad Dip (Public Health)

Какво представлява магнезият?

Магнезият е минерал, който се среща в изобилие в организма и е най-често откриваният метален йон, действащ като ензимен кофактор – молекули, необходими за правилното функциониране на ензимите в биохимичните реакции – в над 600 реакции в човешкото тяло^[i]. Тези ензимни реакции обхващат участие в синтеза на ДНК и протеини, в енергийния метаболизъм, в мускулната и нервната функция, както и в контрола на кръвната захар¹. Освен това магнезият играе важна роля за функционирането на сърдечно-съдовата система, за костния метаболизъм и за неврологичните функции^[ii]. Магнезият се съдържа в разнообразни храни, включително листни зеленчуци, семена и ядки, бобови растения, тъмен шоколад и пълнозърнести продукти. Въпреки това изследванията показват, че много популации, включително в развити държави като САЩ, Австралия, Германия, Франция, Тайван и Япония, не приемат достатъчно количество магнезий^[iii],^[iv]. Хроничният недостатъчен прием на магнезий и дългосрочният субклиничен дефицит могат да предизвикат промени в множество биохимични пътища, свързани с правилното функциониране на много органни системи.

Ползи от магнезия

Научната литература относно ползите от приема на магнезиеви добавки непрекъснато нараства^[v]. Основните потенциални ползи включват:

Може да има противовъзпалителен ефект в организма, което допринася за способността му да намалява възпалението.

Възпалението е жизненоважен процес, който предпазва организма ни от нахлуващи патогени, вредни вещества или наранявания. Когато обаче възпалението стане хронично, то може да има вредно въздействие върху здравето с течение на времето. Хроничното възпаление допринася за развитието на различни състояния, като затлъстяване, диабет и сърдечно-съдови заболявания, наред с други^[vi]. Научната литература до момента показва, че дефицитът на магнезий е сред факторите, допринасящи за хронично, нискостепенно възпаление, въпреки че точните механизми и пътища все още се изследват^[vii].

В скорошен обзор от 2022 г. изследователи обобщават данните от 17 проучвания, изследващи ефектите на приема на магнезиеви добавки спрямо плацебо върху биомаркерите на възпалението^[viii]. Биомаркерите са вещества в организма, които могат да показват наличието на възпаление и да бъдат установени чрез диагностични изследвания, като например кръвни тестове. Тези проучвания, обхващащи общо над 800 участници, включват прием на магнезиеви добавки в дози от 250 mg до 400 mg дневно, със средна продължителност на проследяване от 12 седмици. Като цяло приемът на магнезиеви добавки значително подобрява биомаркерите на възпалението, включително намалява С-реактивния протеин и повишава нивата на азотен оксид⁹.

Може да спомогне за понижаване на кръвното налягане.

Магнезият играе роля в регулирането на кръвното налягане, като помага на кръвоносните съдове да се отпускат. Ниските нива на магнезий в организма могат да доведат до свиване на кръвоносните съдове и увеличено съпротивление на кръвотока, което да повиши кръвното налягане. Високото кръвно налягане е рисков фактор за сърдечни заболявания и инсулт. В скорошен обзор на 49 клинични проучвания авторите заключават, че прием на над 240 mg магнезий дневно понижава кръвното налягане при пациенти с хипертония, които приемат медикаменти, докато над 600 mg дневно понижава кръвното налягане при нелекувани хипертоници^[ix]. Важно е обаче да се отбележи, че са необходими допълнителни изследвания, за да се потвърди ефективността на магнезиевите добавки като допълваща терапия за понижаване на кръвното налягане.

Може да подобри контрола на кръвната захар.

Магнезият участва в механизмите, свързани с поддържането на нормални нива на кръвната захар и с контрола на кръвната захар, и може да намали риска от диабет. Тези механизми могат да включват стимулиране на секрецията на инсулин – хормон, който регулира кръвната захар, като улеснява усвояването ѝ от кръвния поток в клетките, въздействие върху възпалителните параметри, както и повишено усвояване на глюкоза в клетките^[x],^[xi],¹³. Множество изследвания показват, че хората с по-нисък прием на магнезий са изложени на по-висок риск от развитие на диабет тип 2^[xii],^[xiii],^[xiv]. В мащабен обзор с участието на над 600 000 души по-високият прием на магнезий е свързан със значително по-ниска честота на развитие на диабет^[xv].

В обзор от 2021 г. изследователи анализират резултатите от 25 двойно-слепи, рандомизирани контролирани проучвания и установяват, че в сравнение с плацебо приемът на магнезиеви добавки подобрява нивата на кръвната захар на гладно и чувствителността към инсулин при хора с риск от развитие на диабет^[xvi], въпреки че са необходими още изследвания, за да се потвърдят тези резултати.

Може да подобри здравето на костите

Над 60% от общото количество магнезий в организма ни се намира в костите¹, като съществува пряка причинно-следствена връзка между приема на магнезий с храната и поддържането на здрави кости^[xvii]. Магнезият участва в костното ремоделиране – непрекъснатия процес на костно образуване и костна резорбция – като стимулира активността на остеобластите (клетките, отговорни за изграждането на костна тъкан) и регулира остеокластите, клетките, отговорни за костната резорбция, за да предотврати прекомерното разграждане на костите. Магнезият участва и в регулирането на нивата на калций в костите, което е от съществено значение за поддържането на тяхното здраве. Той постига това, като регулира както паратироидния хормон, така и активната форма на витамин D – и двата от които са основни регулатори на калциевата хомеостаза^[xviii]. В скорошен систематичен обзор изследователи установяват, че в 12 проучвания по-високият обичаен прием на магнезий е свързан с по-висока костна плътност в областта на тазобедрената става и шийката на бедрената кост^[xix].

В друг скорошен обзор на клинични проучвания изследователите откриват потенциални ползи от приема на магнезиеви добавки за здравето на костите при различни групи хора. Например в едно рандомизирано контролирано проучване, проведено сред жени в менопауза с остеопороза – заболяване, характеризиращо се със загуба на костна маса – 30-дневен прием на магнезиеви добавки е свързан с благоприятни ефекти върху биомаркерите на костното ремоделиране, включително повишени маркери на костно образуване и понижени маркери на костна резорбция^[xx]. В друго проучване, проведено сред 50 тийнейджърки, едногодишен прием на 300 mg магнезий дневно е свързан със значително увеличено костно минерално съдържание в тазобедрената става и лумбалния отдел на гръбначния стълб в сравнение с плацебо^[xxi]. Необходими са по-мащабни и добре проектирани проучвания, за да се разбере напълно ролята на магнезиевите добавки за насърчаване на костното здраве.

Може да облекчи мигрената

Ниските нива на магнезий са свързани с хора, страдащи от мигрена^[xxii]. Приемът на магнезиеви добавки понякога се използва като допълваща терапия за лечение и превенция на мигренозно главоболие. Няколко рандомизирани, двойно-слепи контролирани проучвания установяват, че приемът на магнезий има защитен ефект срещу мигрена^[xxiii]. Тъй като обаче дозите магнезий, използвани за лечение на мигрена, са относително високи и надвишават горната граница (до 600 mg дневно), лечението винаги трябва да се провежда под наблюдението на медицински специалист.

Може да облекчи симптомите на предменструален синдром (ПМС)

Някои изследвания показват, че приемът на магнезиеви добавки може да облекчи симптомите на ПМС, включително подуване на корема, задържане на течности, болка в гърдите и коремна болка. В едно рандомизирано, плацебо контролирано проучване изследователите установяват, че прием на 250 mg магнезий в комбинация с добавка витамин B6 значително намалява симптомите на ПМС при участничките, включително задържане на течности, болка в гърдите, болка в долната част на корема, тревожност, депресия и безсъние^[xxiv].

Може да подобри съня

Някои изследвания сочат, че приемът на магнезиеви добавки е свързан с по-добър сън. Едно проучване, проведено сред възрастни хора, установява, че в сравнение с плацебо приемът на магнезий подобрява обективните и субективните показатели на безсънието, включително по-високи нива на мелатонин и ренин (хормони, които помагат за регулирането на съня), по-ниски нива на кортизол (биомаркер на стреса) и увеличаване на продължителността на съня^[xxv]. В друго проучване изследователите изследват дали комбинирана добавка от мелатонин, магнезий и цинк подобрява безсънието в сравнение с плацебо и установяват, че приемът значително подобрява качеството на съня, включително общата продължителност на съня, качеството му и лекотата на заспиване^[xxvi]. Необходими са още висококачествени изследвания с голям брой участници, за да се изясни допълнително връзката между приема на магнезий и качеството на съня.

Прием на магнезиеви добавки: форми на магнезий

Магнезият се предлага под формата на хранителна добавка и като цяло приемът му се счита за безопасен. Магнезият се предлага в няколко форми:

Магнезиев оксид
Магнезиев цитрат
Магнезиев хлорид
Магнезиев глицинат

Някои форми на магнезий са по-бионалични (по-лесно усвоими) от други. Освен това приемът на магнезиеви добавки, особено във високи дози, може да причини стомашно-чревен дискомфорт и да има лаксативен ефект^[xxvii]. Доказано е, че магнезиевият глицинат причинява по-малко стомашно-чревни странични ефекти и е силно бионаличен^[xxviii]. Други форми на магнезий, като магнезиевия оксид, са по-слабо бионалични и могат да носят по-висок риск от странични ефекти^[xxix].

Колко магнезий трябва да приемам и какви са рисковете от прием на магнезиеви добавки?

Много хора приемат по-малко магнезий от необходимото чрез храната. Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) е определил следните дневни адекватни стойности за прием:

350 mg за мъже
300 mg за жени
300 mg за момчета на възраст 10–18 години
250 mg за момичета на възраст 10–18 години^[xxx]

Ако не приемате достатъчно магнезий с храната, магнезиева добавка може да бъде ефективен начин за повишаване на приема ви. Максималната доза при прием на магнезиеви добавки е до 350 mg дневно. При установен магнезиев дефицит медицински специалист може да предпише по-високи дози. Много високите дози магнезий могат да причинят токсичност. Някои видове медикаменти, като антибиотици, диуретици, инхибитори на протонната помпа и бифосфонати, могат да взаимодействат с магнезиевите добавки, затова хората, приемащи такива медикаменти, трябва да обсъдят приема на магнезий със своя лекар. Винаги се консултирайте с медицински специалист, преди да започнете или спрете прием на каквато и да е добавка.

Обобщение

Магнезият е жизненоважен минерал, от решаващо значение за множество функции в човешкото тяло. Адекватният прием може да намали риска от заболявания и да ни помогне да функционираме оптимално. Ако не приемаме достатъчно магнезий от хранителни източници, добавка може да ни помогне ефективно да покрием дневните си нужди. Изберете добавка, която се усвоява лесно, като магнезиев глицинат, и не приемайте повече от препоръчителните дози, без да се консултирате с медицински специалист.

^[i] de Baaij, J. H., Hoenderop, J. G., & Bindels, R. J. (2015). Magnesium in man: Implications for health and disease. Physiological Reviews, 95(1), 1–46. https://doi.org/10.1152/physrev.00012.2014

[ii] Fiorentini, D., Cappadone, C., Farruggia, G., & Prata, C. (2021). Magnesium: Biochemistry, nutrition, detection, and social impact of diseases linked to its deficiency. Nutrients, 13(4), 1136. https://doi.org/10.3390/nu13041136

[iii]DiNicolantonio, J. J., O’Keefe, J. H., & Wilson, W. (2018). Subclinical magnesium deficiency: A principal driver of cardiovascular disease and a public health crisis. Open Heart, 5(1). https://doi.org/10.1136/openhrt-2017-000668

[iv] Costello, R. B., Elin, R. J., Rosanoff, A., Wallace, T. C., Guerrero-Romero, F., Hruby, A., Lutsey, P. L., Nielsen, F. H., Rodriguez-Moran, M., Song, Y., & Van Horn, L. V. (2016). Perspective: The case for an evidence-based reference interval for serum magnesium: The time has come. Advances in Nutrition, 7(6), 977–993. https://doi.org/10.3945/an.116.012765

[vi] van den Brink, W., van Bilsen, J., Salic, K., Hoevenaars, F. P., Verschuren, L., Kleemann, R., Bouwman, J., Ronnett, G. V., van Ommen, B., & Wopereis, S. (2019). Current and future nutritional strategies to modulate inflammatory dynamics in metabolic disorders. Frontiers in Nutrition, 6. https://doi.org/10.3389/fnut.2019.00129

[vii] Nielsen, F. H. (2018). Magnesium deficiency and increased inflammation: Current perspectives. Journal of Inflammation Research, Volume 11, 25–34. https://doi.org/10.2147/jir.s136742

[viii] Veronese, N., Pizzol, D., Smith, L., Dominguez, L. J., & Barbagallo, M. (2022). Effect of magnesium supplementation on inflammatory parameters: A meta-analysis of randomized controlled trials. Nutrients, 14(3), 679. https://doi.org/10.3390/nu14030679

[ix] Rosanoff, A., Costello, R. B., & Johnson, G. H. (2021). Effectively prescribing oral magnesium therapy for hypertension: A categorized systematic review of 49 clinical trials. Nutrients, 13(1), 195. https://doi.org/10.3390/nu13010195

[x] Günther, T. (2010). The biochemical function of mg2+ in insulin secretion, insulin signal transduction and insulin resistance. Magnesium Research, 23(1), 5–18. https://doi.org/10.1684/mrh.2009.0195

[xi] Mooren, F. C. (2015). Magnesium and disturbances in carbohydrate metabolism. Diabetes, Obesity and Metabolism, 17(9), 813–823. https://doi.org/10.1111/dom.12492

[xii] Veronese, N., Demurtas, J., Pesolillo, G., Celotto, S., Barnini, T., Calusi, G., Caruso, M. G., Notarnicola, M., Reddavide, R., Stubbs, B., Solmi, M., Maggi, S., Vaona, A., Firth, J., Smith, L., Koyanagi, A., Dominguez, L., & Barbagallo, M. (2019). Magnesium and health outcomes: An umbrella review of systematic reviews and meta-analyses of observational and intervention studies. European Journal of Nutrition, 59(1), 263–272. https://doi.org/10.1007/s00394-019-01905-w

[xiii] McClure, S. T., Schlechter, H., Oh, S., White, K., Wu, B., Pilla, S. J., Maruthur, N. M., Yeh, H.-C., Miller, E. R., & Appel, L. J. (2020). Dietary intake of adults with and without diabetes: Results from NHANES 2013–2016. BMJ Open Diabetes Research & Care, 8(1). https://doi.org/10.1136/bmjdrc-2020-001681

[xiv] Zhao, B., Deng, H., Li, B., Chen, L., Zou, F., Hu, L., Wei, Y., & Zhang, W. (2019). Association of magnesium consumption with type 2 diabetes and glucose metabolism: A systematic review and pooled study with trial sequential analysis. Diabetes/Metabolism Research and Reviews, 36(3). https://doi.org/10.1002/dmrr.3243

[xv] Fang, X., Han, H., Li, M., Liang, C., Fan, Z., Aaseth, J., He, J., Montgomery, S., & Cao, Y. (2016). Dose-response relationship between dietary magnesium intake and risk of type 2 diabetes mellitus: A systematic review and meta-regression analysis of prospective cohort studies. Nutrients, 8(11), 739. https://doi.org/10.3390/nu8110739

[xvi] Veronese, N., Dominguez, L. J., Pizzol, D., Demurtas, J., Smith, L., & Barbagallo, M. (2021). Oral magnesium supplementation for treating glucose metabolism parameters in people with or at risk of diabetes: A systematic review and meta-analysis of double-blind randomized controlled trials. Nutrients, 13(11), 4074. https://doi.org/10.3390/nu13114074

[xvii] Scientific opinion on the substantiation of health claims related to magnesium and electrolyte balance (ID 238), energy-yielding metabolism (ID 240, 247, 248), neurotransmission and muscle contraction including heart muscle (ID 241, 242), cell division (I. (2009). EFSA Journal, 7(10), 1216. https://doi.org/10.2903/j.efsa.2009.1216

[xviii] Castiglioni, S., Cazzaniga, A., Albisetti, W., & Maier, J. (2013). Magnesium and osteoporosis: Current state of knowledge and future research directions. Nutrients, 5(8), 3022–3033. https://doi.org/10.3390/nu5083022

[xix] Groenendijk, I., van Delft, M., Versloot, P., van Loon, L. J. C., & de Groot, L. C. P. G. M. (2022). Impact of magnesium on bone health in older adults: A systematic review and meta-analysis. Bone, 154, 116233. https://doi.org/10.1016/j.bone.2021.116233

[xx] Aydın, H., Deyneli, O., Yavuz, D., Gözü, H., Mutlu, N., Kaygusuz, I., & Akalın, S. (2009). Short-term oral magnesium supplementation suppresses bone turnover in postmenopausal osteoporotic women. Biological Trace Element Research, 133(2), 136–143. https://doi.org/10.1007/s12011-009-8416-8

[xxi] Rogol, A. D. (2007). A randomized controlled study of effects of dietary magnesium oxide supplementation on bone mineral content in Healthy Girls. Yearbook of Medicine, 2007, 554–555. https://doi.org/10.1016/s0084-3873(08)70319-5

[xxii] Maier, J. A., Pickering, G., Giacomoni, E., Cazzaniga, A., & Pellegrino, P. (2020). Headaches and magnesium: Mechanisms, bioavailability, therapeutic efficacy and potential advantage of magnesium pidolate. Nutrients, 12(9), 2660. https://doi.org/10.3390/nu12092660

[xxiii] Dolati, S., Rikhtegar, R., Mehdizadeh, A., & Yousefi, M. (2019). The role of magnesium in pathophysiology and migraine treatment. Biological Trace Element Research, 196(2), 375–383. https://doi.org/10.1007/s12011-019-01931-z

[xxiv] Fathizadeh, N., Ebrahimi, E., Valiani, M., Tavakoli, N., & Hojat Yar, M. (2010). Evaluating the effect of magnesium and magnesium plus vitamin B6 supplement on the severity of premenstrual syndrome. Iran J Nurs Midwifery Res. , 15, 401–405.

[xxv] Abbasi, B., Kimiagar, M., Kimiagar, K., & Sadeghniiat, K. (2012). The effect of magnesium supplementation on primary insomnia in elderly: A double-blind placebo-controlled clinical trial. J Res Med Sci., 17, 1161–1161.

[xxvi] Jones, S. F. (2012a). The effect of melatonin, magnesium, and zinc on primary insomnia in long-term care facility residents in Italy: A double-blind, placebo-controlled clinical trial. Yearbook of Pulmonary Disease, 2012, 207–209. https://doi.org/10.1016/j.ypdi.2012.01.037

[xxvii] Gröber, U., Schmidt, J., & Kisters, K. (2015). Magnesium in prevention and therapy. Nutrients, 7(9), 8199–8226. https://doi.org/10.3390/nu7095388

[xxviii] Schuette, S. A., Lashner, B. A., & Janghorbani, M. (1994). Bioavailability of magnesium diglycinate vs magnesium oxide in patients with ileal resection. Journal of Parenteral and Enteral Nutrition, 18(5), 430–435. https://doi.org/10.1177/0148607194018005430

[xxix] U.S. Department of Health and Human Services. (n.d.). Magnesium Health Sheet for Professionals. NIH Office of Dietary Supplements. https://ods.od.nih.gov/factsheets/magnesium-healthprofessional/

[xxx] Scientific opinion on dietary reference values for magnesium - EFSA. (2015). https://efsa.onlinelibrary.wiley.com/doi/10.2903/j.efsa.2015.4186

Източници

de Baaij, J. H., Hoenderop, J. G., & Bindels, R. J. (2015). Magnesium in man: Implications for health and disease. Physiological Reviews, 95(1), 1–46. https://doi.org/10.1152/physrev.00012.2014
Fiorentini, D., Cappadone, C., Farruggia, G., & Prata, C. (2021). Magnesium: Biochemistry, nutrition, detection, and social impact of diseases linked to its deficiency. Nutrients, 13(4), 1136. https://doi.org/10.3390/nu13041136
DiNicolantonio, J. J., O’Keefe, J. H., & Wilson, W. (2018). Subclinical magnesium deficiency: A principal driver of cardiovascular disease and a public health crisis. Open Heart, 5(1). https://doi.org/10.1136/openhrt-2017-000668
Costello, R. B., Elin, R. J., Rosanoff, A., Wallace, T. C., Guerrero-Romero, F., Hruby, A., Lutsey, P. L., Nielsen, F. H., Rodriguez-Moran, M., Song, Y., & Van Horn, L. V. (2016). Perspective: The case for an evidence-based reference interval for serum magnesium: The time has come. Advances in Nutrition, 7(6), 977–993. https://doi.org/10.3945/an.116.012765
van den Brink, W., van Bilsen, J., Salic, K., Hoevenaars, F. P., Verschuren, L., Kleemann, R., Bouwman, J., Ronnett, G. V., van Ommen, B., & Wopereis, S. (2019). Current and future nutritional strategies to modulate inflammatory dynamics in metabolic disorders. Frontiers in Nutrition, 6. https://doi.org/10.3389/fnut.2019.00129
Nielsen, F. H. (2018). Magnesium deficiency and increased inflammation: Current perspectives. Journal of Inflammation Research, Volume 11, 25–34. https://doi.org/10.2147/jir.s136742
Veronese, N., Pizzol, D., Smith, L., Dominguez, L. J., & Barbagallo, M. (2022). Effect of magnesium supplementation on inflammatory parameters: A meta-analysis of randomized controlled trials. Nutrients, 14(3), 679. https://doi.org/10.3390/nu14030679
Rosanoff, A., Costello, R. B., & Johnson, G. H. (2021). Effectively prescribing oral magnesium therapy for hypertension: A categorized systematic review of 49 clinical trials. Nutrients, 13(1), 195. https://doi.org/10.3390/nu13010195
Günther, T. (2010). The biochemical function of mg2+ in insulin secretion, insulin signal transduction and insulin resistance. Magnesium Research, 23(1), 5–18. https://doi.org/10.1684/mrh.2009.0195
Mooren, F. C. (2015). Magnesium and disturbances in carbohydrate metabolism. Diabetes, Obesity and Metabolism, 17(9), 813–823. https://doi.org/10.1111/dom.12492
Veronese, N., Demurtas, J., Pesolillo, G., Celotto, S., Barnini, T., Calusi, G., Caruso, M. G., Notarnicola, M., Reddavide, R., Stubbs, B., Solmi, M., Maggi, S., Vaona, A., Firth, J., Smith, L., Koyanagi, A., Dominguez, L., & Barbagallo, M. (2019). Magnesium and health outcomes: An umbrella review of systematic reviews and meta-analyses of observational and intervention studies. European Journal of Nutrition, 59(1), 263–272. https://doi.org/10.1007/s00394-019-01905-w
McClure, S. T., Schlechter, H., Oh, S., White, K., Wu, B., Pilla, S. J., Maruthur, N. M., Yeh, H.-C., Miller, E. R., & Appel, L. J. (2020). Dietary intake of adults with and without diabetes: Results from NHANES 2013–2016. BMJ Open Diabetes Research & Care, 8(1). https://doi.org/10.1136/bmjdrc-2020-001681
Zhao, B., Deng, H., Li, B., Chen, L., Zou, F., Hu, L., Wei, Y., & Zhang, W. (2019). Association of magnesium consumption with type 2 diabetes and glucose metabolism: A systematic review and pooled study with trial sequential analysis. Diabetes/Metabolism Research and Reviews, 36(3). https://doi.org/10.1002/dmrr.3243
Fang, X., Han, H., Li, M., Liang, C., Fan, Z., Aaseth, J., He, J., Montgomery, S., & Cao, Y. (2016). Dose-response relationship between dietary magnesium intake and risk of type 2 diabetes mellitus: A systematic review and meta-regression analysis of prospective cohort studies. Nutrients, 8(11), 739. https://doi.org/10.3390/nu8110739
Veronese, N., Dominguez, L. J., Pizzol, D., Demurtas, J., Smith, L., & Barbagallo, M. (2021). Oral magnesium supplementation for treating glucose metabolism parameters in people with or at risk of diabetes: A systematic review and meta-analysis of double-blind randomized controlled trials. Nutrients, 13(11), 4074. https://doi.org/10.2903/j.efsa.2009.1216
Castiglioni, S., Cazzaniga, A., Albisetti, W., & Maier, J. (2013). Magnesium and osteoporosis: Current state of knowledge and future research directions. Nutrients, 5(8), 3022–3033. https://doi.org/10.3390/nu5083022
Groenendijk, I., van Delft, M., Versloot, P., van Loon, L. J. C., & de Groot, L. C. P. G. M. (2022). Impact of magnesium on bone health in older adults: A systematic review and meta-analysis. Bone, 154, 116233. https://doi.org/10.1016/j.bone.2021.116233
Aydın, H., Deyneli, O., Yavuz, D., Gözü, H., Mutlu, N., Kaygusuz, I., & Akalın, S. (2009). Short-term oral magnesium supplementation suppresses bone turnover in postmenopausal osteoporotic women. Biological Trace Element Research, 133(2), 136–143. https://doi.org/10.1007/s12011-009-8416-8
Rogol, A. D. (2007). A randomized controlled study of effects of dietary magnesium oxide supplementation on bone mineral content in Healthy Girls. Yearbook of Medicine, 2007, 554–555. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/17018656/
Maier, J. A., Pickering, G., Giacomoni, E., Cazzaniga, A., & Pellegrino, P. (2020). Headaches and magnesium: Mechanisms, bioavailability, therapeutic efficacy and potential advantage of magnesium pidolate. Nutrients, 12(9), 2660. https://doi.org/10.3390/nu12092660
Dolati, S., Rikhtegar, R., Mehdizadeh, A., & Yousefi, M. (2019). The role of magnesium in pathophysiology and migraine treatment. Biological Trace Element Research, 196(2), 375–383. https://doi.org/10.1007/s12011-019-01931-z
Fathizadeh, N., Ebrahimi, E., Valiani, M., Tavakoli, N., & Hojat Yar, M. (2010). Evaluating the effect of magnesium and magnesium plus vitamin B6 supplement on the severity of premenstrual syndrome. Iran J Nurs Midwifery Res. , 15, 401–405.
Abbasi, B., Kimiagar, M., Kimiagar, K., & Sadeghniiat, K. (2012). The effect of magnesium supplementation on primary insomnia in elderly: A double-blind placebo-controlled clinical trial. J Res Med Sci., 17, 1161–1161.
Jones, S. F. (2012a). The effect of melatonin, magnesium, and zinc on primary insomnia in long-term care facility residents in Italy: A double-blind, placebo-controlled clinical trial. Yearbook of Pulmonary Disease, 2012, 207–209. https://doi.org/10.1016/j.ypdi.2012.01.037
Gröber, U., Schmidt, J., & Kisters, K. (2015). Magnesium in prevention and therapy. Nutrients, 7(9), 8199–8226. https://doi.org/10.3390/nu7095388
Schuette, S. A., Lashner, B. A., & Janghorbani, M. (1994). Bioavailability of magnesium diglycinate vs magnesium oxide in patients with ileal resection. Journal of Parenteral and Enteral Nutrition, 18(5), 430–435. https://doi.org/10.1177/0148607194018005430
U.S. Department of Health and Human Services. (n.d.). Magnesium Health Sheet for Professionals. NIH Office of Dietary Supplements. https://ods.od.nih.gov/factsheets/magnesium-healthprofessional/
Scientific opinion on dietary reference values for magnesium - EFSA. (2015). https://efsa.onlinelibrary.wiley.com/doi/10.2903/j.efsa.2015.4186