Кверцетин: супер антиоксидантът

Кверцетин, полифеноли и здраве

Кверцетинът е вълнуващо и интензивно изследвано природно и широко разпространено растително съединение от групата на флавоноидите, които от своя страна са вид полифеноли.¹

Полифенолите са фитохимични вещества, изградени от фенолни пръстени, които в растенията предпазват от биологичен и екологичен стрес².

Кверцетинът, може би най-добре проучен от тези съединения, притежава множество фармакологични свойства – антивирусно, противораково, антипролиферативно, антидиабетно, антивъзрастово, противовъзпалително, невропротективно и, разбира се, антиоксидантно действие^{1, 2, 7, 13}.

В сравнение с по-известните антиоксиданти витамин C и витамин E, хранителните флавоноиди като кверцетин, кемпферол и апигенин се считат за много по-биологично ефективни^{1, 5}.

Флавоноидите са важни и за предотвратяване на агрегацията на тромбоцитите и липидната пероксидация, както и за подпомагане на митохондриалната биогенеза, което отваря много интересни терапевтични възможности^{3, 10}.

Впечатляващо е, че благодарение на липофилните си свойства молекулата лесно преминава през кръвно-мозъчната бариера и оказва защитните си ефекти в самия мозък^{1, 6}.

Кверцетинът се използва клинично при лечение на алергии, артрит, сърдечно-съдови нарушения, рак, хипертония и възпаления, а изследванията продължават в много области – например при епилепсия, сепсис, защита срещу невродегенеративни мозъчни разстройства като болестта на Алцхаймер и други^{1, 6, 7, 12}.

Кверцетинът като антиоксидант

Оксидативният стрес е прекомерното образуване на увреждащи молекули като реактивните кислородни видове, което в крайна сметка води до патологии, причинени от нарушен окислително-антиоксидантен баланс.

Оксидативният стрес може да допринесе за увреждане на митохондриалната ДНК, липидна пероксидация, възпаление, апоптоза (клетъчна смърт) на сърдечния мускул и денатурация на вътреклетъчните протеини.

Биологичната структура на кверцетина го прави мощен антиоксидант и поглътител на реактивни кислородни видове, така че той може ефективно да предпазва тялото ни и дори митохондриите ни от увреждащия оксидативен стрес, както и да помага за поддържането на оксидативния баланс.

Той е в състояние да регулира нивата на глутатион в организма и е доказано, че повишава активността на супероксид дисмутазата, каталазата и глутатиона.

По какво още кверцетинът подобрява човешкото здраве?

Кверцетинът обаче прави много повече от това просто да намалява клетъчното оксидативно увреждане.

Например изглежда, че кверцетинът помага и за модулирането на автофагията – светия граал на антиейджинга, т.е. естествения процес на самопочистване на тялото ни, при който се елиминират увредените клетки, с терапевтични ползи.

Кверцетинът взаимодейства и пряко с ДНК, както показват много проучвания, но все още предстои да се изясни дали защитава ДНК от оксидативно увреждане, или дори поправя вече настъпили увреждания.

Скорошни изследвания показват, че кверцетинът има способността да хелатира излишното желязо в организма – желязо, което е не само силно оксидативно и потенциално увреждащо ДНК, но е необходимо и в големи количества за размножаването на раковите клетки, което допълнително повишава терапевтичния му потенциал при лечение на рак^{11, 15}.

Кои са най-добре подкрепените с доказателства приложения на кверцетина?

Ето кратки резюмета на най-новите обобщения на изследванията върху кверцетина.

Възпаление: Метаанализ на рандомизирани контролирани проучвания при хора установи значително намаляване на циркулиращия CRP – възпалителен биомаркер – при пациенти с диагностицирано заболяване⁸.

Ревматоиден артрит: Рандомизирано контролирано проучване при жени с ревматоиден артрит показа намалена болка рано сутрин и след активност, значително по-малък брой болезнени стави, подобрена активност на заболяването и подобрени оценки на общото здраве, както и значително по-малко пациенти с активно заболяване в групата с кверцетин. Плазмените нива на тумор-некротизиращия фактор алфа също бяха значително понижени в групата с кверцетин⁹.

Невропротекция: Скорошен литературен обзор на невро-фармакологичните ефекти на кверцетина показа, че той може да предпазва от невротоксични химикали, да предотвратява и смекчава увреждането на невроните, както и невродегенерацията, и изглежда силно защитен срещу много невродегенеративни заболявания¹².

Диабет: Антихипергликемичните действия на кверцетина, като подобряване на инсулиновата чувствителност, инсулиновата резистентност и стимулиране на синтеза на гликоген, са свързани със стимулирането на панкреасните бета-клетки и дават много основания за вълнение в тази област¹³.

Антивирусно действие: Кверцетинът се проучва интензивно заради много обещаващия си антивирусен потенциал, който включва инхибиране на полимеразата, обратната транскриптаза и протеазата, потискане на ДНК гиразата и свързване с вирусните капсидни протеини¹⁴.

Как да включа кверцетин в храненето си и да подобря усвояването му?

Кверцетинът е широко разпространен в растителното царство и в човешкото хранене, като някои от най-богатите често консумирани източници са лукът, гроздето, черешите, ябълките, манго, цитрусовите плодове, елдата, сливите, доматите и чаят.

Често използвани кулинарни подправки, както и популярни билкови средства са особено богати източници на кверцетин – сред тях са копърът (резене), куркумата, ашваганда, амла, свещеният босилек, сладникът, готу кола, жълтият кантарион, кориандърът и много други³.

Изследванията на усвояването на кверцетина при хора продължават и дават смесени резултати, но обикновено се приема, че кверцетинът се усвоява лесно поради липофилната си природа, а увеличаването на пероралните дози корелира с по-високи серумни нива³.

Типичният хранителен прием при хората е 5–100 mg дневно, но повечето клинични проучвания използват 500 до 1000 mg на ден, разделени на няколко приема, а усвояването може да се подобри, като кверцетинът се приема заедно с мазна храна или с малко лецитин, ябълков пектин или олигозахариди като инулин^{4, 5}.

Как се метаболизира кверцетинът?

В храната кверцетинът присъства като кверцетинови гликозиди, които се хидролизират в червата и освобождават агликон, който след това се абсорбира и метаболизира до глюкурониран, метилиран и сулфатиран комплекси, по-стабилни за циркулация в кръвната плазма^{14, 15}.

Изследователите все по-активно проучват метаболизма на кверцетина и правят интересни открития – например метилирани кверцетинови глюкурониди, разположени в чернодробните клетки, където защитата им от локален оксидативен стрес и активирането на метаболитния път Nrf2 в панкреасните тъкани биха допринесли значително за антидиабетните му ефекти¹⁵.

В тази вълнуваща област се провеждат много повече изследвания, така че следете за бъдещи актуализации!

Източници:

1. Wang, G., Wang, Y., Yao, L. et al. Pharmacological activity of quercetin: An updated review. Evidence-Based Complementary and Alternative Medicine, vol 2022, Article ID 3997190 https://doi.org/10.1155/2022/3997190
2. Maurya, D. & Maurya, P.K. Health Benefits of Quercetin in Age-Related Diseases. Molecules 2022, 27(8) https://doi.org/10.3390/molecules27082498
3. Randi L. Edwards, Tiffany Lyon, Sheldon E. Litwin, Alexander Rabovsky, J. David Symons, Thunder Jalili, Quercetin Reduces Blood Pressure in Hypertensive Subjects, The Journal of Nutrition, Volume 137, Issue 11, November 2007 https://doi.org/10.1093/jn/137.11.2405
4. Batiha, G.E.-S.; Beshbishy, A.M.; Ikram, M.; Mulla, Z.S.; El-Hack, M.E.A.; Taha, A.E.; Algammal, A.M.; Elewa, Y.H.A. The Pharmacological Activity, Biochemical Properties, and Pharmacokinetics of the Major Natural Polyphenolic Flavonoid: Quercetin. Foods 2020, 9, 374. https://doi.org/10.3390/foods9030374
5. Randi L. Edwards, Tiffany Lyon, Sheldon E. Litwin, Alexander Rabovsky, J. David Symons, Thunder Jalili, Quercetin Reduces Blood Pressure in Hypertensive Subjects, The Journal of Nutrition, Volume 137, Issue 11, November 2007, Pages 2405–2411 https://doi.org/10.1093/jn/137.11.2405
6. Kressler J, Millard-Stafford M, Warren GL. Quercetin and endurance exercise capacity: a systematic review and meta-analysis. Med Sci Sports Exerc. 2011 Dec;43(12):2396-404. doi: 10.1249/MSS.0b013e31822495a
7. Erratum in: Med Sci Sports Exerc. 2012 Mar;44(3):558-9. PMID: 21606866. https://doi.org/10.1093/jn/137.11.2405
8. Qian Deng, Xiao Xue Li, Yanting Fang, Xin Chen, Jingui Xue, "Therapeutic Potential of Quercetin as an Antiatherosclerotic Agent in Atherosclerotic Cardiovascular Disease: A Review", Evidence-Based Complementary and Alternative Medicine, vol. 2020, Article ID 5926381, 12 pages, 2020. https://doi.org/10.1155/2020/5926381
9. Qiaowen Ou, Zhifen Zheng, Yongyi Zhao & Weiqun Lin (2020) Impact of quercetin on systemic levels of inflammation: a meta-analysis of randomised controlled human trials, International Journal of Food Sciences and Nutrition, 71:2, 152-163, DOI: 10.1080/09637486.2019.1627515
10. Fatemeh Javadi, Arman Ahmadzadeh, Shahryar Eghtesadi, Naheed Aryaeian, Mozhdeh Zabihiyeganeh, Abbas Rahimi Foroushani & Shima Jazayeri (2017) The Effect of Quercetin on Inflammatory Factors and Clinical Symptoms in Women with Rheumatoid Arthritis: A Double-Blind, Randomized Controlled Trial, Journal of the American College of Nutrition, 36:1, 9-15, DOI: 10.1080/07315724.2016.1140093
11. Milad Ashrafizadeh, Zahra Ahmadi, Tahereh Farkhondeh & Saeed Samarghandian (2022) Autophagy as a molecular target of quercetin underlying its protective effects in human diseases, Archives of Physiology and Biochemistry, 128:1, 200-208, DOI: 10.1080/13813455.2019.1671458
12. Mingming Yin, Yongping Liu & Yi Chen (2021) Iron metabolism: an emerging therapeutic target underlying the anti-cancer effect of quercetin, Free Radical Research, 55:3, 296-303, DOI: 10.1080/10715762.2021.1898604
13. Islam MS, Quispe C, Hossain R, Islam MT, Al-Harrasi A, Al-Rawahi A, Martorell M, Mamurova A, Seilkhan A, Altybaeva N, Abdullayeva B, Docea AO, Calina D and Sharifi-Rad J (2021) Neuropharmacological Effects of Quercetin: A LiteratureBased Review. Front. Pharmacol. 12:665031. doi: 10.3389/fphar.2021.66503
14. Bahare Salehi, Laura Machin, Lianet Monzote, Javad Sharifi-Rad, Shahira M. Ezzat, Mohamed A. Salem, Rana M. Merghany, Nihal M. El Mahdy, Ceyda Sibel Kılıç, Oksana Sytar, Mehdi Sharifi-Rad, Farukh Sharopov, Natália Martins, Miquel Martorell, and William C. Cho. Therapeutic Potential of Quercetin: New Insights and Perspectives for Human Health. ACS Omega 2020 5 (20), 11849-11872 DOI: 10.1021/acsomega.0c01818
15. Di Petrillo, A., Orrù, G., Fais, A., & Fantini, M. C. (2022). Quercetin and its derivates as antiviral potentials: A comprehensive review. Phytotherapy Research, 36( 1), 266– 278. https://doi.org/10.1002/ptr.7309
16. Michala AS, Pritsa A. Quercetin: A Molecule of Great Biochemical and Clinical Value and Its Beneficial Effect on Diabetes and Cancer. Diseases. 2022 Jun 29;10(3):37. doi: 10.3390/diseases10030037. PMID: 35892731; PMCID: PMC9326669.