Рапамицин за дълголетие - приложение, дозировка, странични ефекти

Рапамицинът (сиролимус, Рапамюн) е лекарство, разработено първоначално за предотвратяване на отхвърлянето на трансплантирани органи, което привлича вниманието със своите потенциални анти-ейдж свойства. Чрез инхибиране на mTOR сигналния път, който играе ключова роля в клетъчния растеж и метаболизма, рапамицинът показва обещаващи резултати за удължаване на продължителността на живота в проучвания върху животни.

Тази статия разглежда науката зад рапамицина, неговите потенциални ползи при стареенето и актуалното състояние на изследванията, в които учените проучват възможността той да бъде използван като средство за насърчаване на дълголетието при хората.

Какво е рапамицин?

Рапамицинът е лекарство, което инхибира mTOR сигналния път - основен регулатор на клетъчното делене и на целия процес на стареене. Ако искате да разберете какво точно представлява mTOR сигналният път, прочетете нашата статия по темата тук: Дали AMPK и mTOR сигналните пътища са молекулярният ключ към дълголетието?.

За да разберем какво прави рапамицинът, обаче е достатъчно да знаем, че той спира или забавя действието на един от основните регулатори на клетъчните процеси. Рапамицинът е известен и под търговските имена сиролимус или Рапамюн и се предписва най-често като имуносупресивно лекарство след трансплантация на органи.

Персонализирано ръководство Създайте своя план с добавки Научете кои добавки са подходящи за Вас →

Рапамицинът може да попречи на белите кръвни клетки да разпознаят и атакуват новопресадения орган, като нарушава определени сигнали, които стимулират техния растеж и диференциация. Това е полезно при трансплантация, но може съществено да намали и способността на имунната ви система да се бори с други инфекции (1).

Медицински одобрените приложения на рапамицина са:

• Предотвратяване на отхвърлянето на трансплантирани органи (предимно бъбречна трансплантация),
• Лечение на лимфангиолейомиоматоза,
• Рапамицинът и неговите аналози (рапалози) понякога се използват при лечението на напреднал рак на бъбрека.

Кои храни съдържат рапамицин?

Рапамицинът не се съдържа в никакви храни, но се произвежда естествено от бактерия, наречена Streptomyces hygroscopicus. Тази бактерия е открита за първи път в почвата на Великденския остров, чието местно име е Рапа Нуи. Оттам рапамицинът получава и официалното си име!

Днес рапамицинът се получава предимно чрез химичен синтез, за да се покрият количествата, необходими на медицинската индустрия (2).

Рапамицин - дозировка за хора

Досега рапамицинът е одобрен единствено като имуносупресант, например след донорска трансплантация на орган. В този случай обикновено се приема заедно с кортикостероид. Дори за тази цел, при която има много известни случаи, правилната дозировка на рапамицина е индивидуална и се определя след преглед на пълния ви здравен профил.

В повечето случаи обаче предписваната доза рапамицин е следната:

• За предотвратяване на отхвърлянето на бъбречен трансплантат - 2 милиграма дневно след първоначална еднократна доза от 6 мг, за възрастни с тегло над 40 килограма.
• За лечение на лимфангиолейомиоматоза - 2 милиграма дневно, за възрастни.

Макар че в научната общност има голям интерес към рапамицина и неговите анти-ейдж ползи, в момента той не е одобрен никъде като хранителна добавка за тази цел.

Въпреки това са проведени няколко проучвания върху хора относно рапамицина и стареенето, чиито резултати са обещаващи! В следващия раздел ще разгледаме какви са били резултатите от тези проучвания и какви дозировки са били прилагани.

Рапамицин - анти-ейдж ползи

Както при всяко ново потенциално лекарство или лечение, изследванията започват върху лабораторни модели като клетъчни култури и животни. Голямо количество научни доказателства показват, че инхибирането на mTOR сигналния път удължава продължителността на живота на дрождевите клетки, червеите, плодовите мушици и мишките (3).

Учените предполагат, че това се случва, защото при инхибиран mTOR клетъчното делене продължава, а разграждането на клетките и протеините спира. Тези изследвания поставиха mTOR в центъра на процеса на стареене, а рапамицина - като много ефективен и силен инхибитор на mTOR.

Това е много вълнуващо ново потенциално приложение на рапамицина и анти-ейдж общността, разбира се, е нетърпелива да научи повече. Това доведе до провеждането на близо двадесет различни проучвания върху хора за ефектите на рапамицина върху стареенето и свързаните със стареенето заболявания.

Тъй като е сравнително трудно да се проследи продължителността на живота на даден човек (това би било доста дълго и скъпо проучване), повечето проучвания изследват как рапамицинът помага на хора, страдащи от свързани с възрастта заболявания.

Рапамицин - дозировка за анти-ейдж ефект

В проучванията върху хора за ефектите на рапамицина стареенето се разглежда като състояние на клетъчна деградация, което води до свързани с възрастта заболявания на различни системи в човешкото тяло. Те са:

• сърдечно-съдова система,
• мускулна система,
• ендокринна система,
• нервна система,
• имунна система,
• кожна система (кожа, коса и нокти).

От тях рапамицинът е имал положителен ефект върху подобряването на сърдечно-съдовата, имунната и кожната система. Други системи, като храносмилателната, отделителната или дихателната, все още не са тествани.

Ето резултатите от проучванията, при които рапамицинът е имал положителен ефект:

• Пациентите с белодробна хипертония са имали значително по-добри показатели след прием на 0,75 мг еверолимус (производно на рапамицина) на всеки 12 часа в продължение на 6 месеца. Например налягането в белодробната артерия и съдовото съпротивление са намалели, а максималната консумация на кислород и сърдечното натоварване са се увеличили (4),
• Пациентите с макулна дегенерация са имали значителни подобрения след прием на 440 μg интравитреален рапамицин на всеки 2 месеца (три дози) (5),
• Приемът на 6 мг/ден еверолимус през устата в продължение на 12 седмици значително е подобрил симптомите и състоянието на пациентите, страдащи от ревматоиден артрит (6),
• Приемът на еверолимус (0,5 мг/ден или 5 мг/седмица през устата, в продължение на 6 седмици) по време на ваксинация срещу грип е повишил ефективността на ваксината при по-възрастни пациенти (7),
• При здрави индивиди рапамицинът (0,5 мл локално, на всеки 24-48 часа в продължение на 8 месеца) значително е намалил експресията на маркерите за стареене на кожата в епидермалния слой (8).

Изглежда, че рапамицинът и неговите производни могат да помагат при различни заболявания, които се появяват все по-често с напредване на възрастта. Все още не е ясно дали можем да спрем стареенето, но тъй като много заболявания възникват в резултат на стареещите клетки, рапамицинът може да помогне по някакъв начин за тяхното предотвратяване или лечение.

В момента тече девет клинични проучвания за ефектите на рапамицина върху стареенето при здрави хора, които ще изследват как рапамицинът влияе върху фенотипните и функционалните биомаркери за стареене при хора на средна и по-напреднала възраст. Тези проучвания ще тестват когнитивните функции, здравето на сърцето и белите дробове, мускулите, епигенетичните маркери, стареенето на яйчниците, инсулиновата чувствителност и много други (9).

Резултатите със сигурност ще дадат повече отговори на въпроса дали и как можем да използваме рапамицина и неговите производни за предотвратяване на стареенето и свързаните със стареенето заболявания.

Рапамицин - странични ефекти

Рапамицинът е много мощно лекарство с дълъг списък от предпазни мерки, възможни взаимодействия с други лекарства и странични ефекти. Приемът на рапамицин без консултация със здравен специалист или без рецепта от вашия лекар при сериозно медицинско състояние може да бъде много опасен.

Списъкът със страничните ефекти на рапамицина е доста дълъг, затова ще изброим само по-честите. Този списък е взет от официалния сайт на Mayo Clinic, до който можете да стигнете тук, за да видите и редките и по-малко чести странични ефекти (10).

По-честите странични ефекти на рапамицина са:

• натрупване на гной,
• тревожност,
• болки в гърба,
• черни или червени катраневи изпражнения,
• кървене от венците или носа,
• замъглено зрение,
• болки в тялото или болка,
• костни болки,
• синини,
• парене или бодене по кожата,
• парене при уриниране,
• парене, сухота или сърбеж в очите,
• парене, мравучкане, вдървяване или болка в ръцете, предмишниците, стъпалата или краката,
• промяна в психичното състояние,
• промени в цвета на кожата,
• болка в гърдите,
• втрисане,
• обърканост,
• кашлица,
• тъмна или кървава урина,
• глухота,
• намалено количество урина,
• намалено зрение,
• затруднено дишане или преглъщане,
• разширени вени на шията,
• секрет от очите,
• замайване,
• сънливост,
• сухота в устата,
• болка в ухото,
• прекомерно сълзене,
• болка в очите,
• окосмяване по лицето при жените,
• прималяване или световъртеж при ставане от легнало или седнало положение,
  бърз, бавен или неравномерен пулс,
• повишена температура,
• зачервяване на кожата, особено по лицето и шията,
• общо неразположение или чувство на болест,
• повишен глад,
• засилено менструално или вагинално кървене,
• сърбеж, болка, зачервяване, оток, болезненост или затопляне на кожата,
• липса или загуба на апетит,
• големи, плоски сини или лилави петна по кожата,
• загуба на сексуална способност, желание, влечение или функция,
• загуба на глас,
• мускулна болка,
• запушен нос,
• гадене или повръщане,
• вдървяване или мравучкане около устните, ръцете или стъпалата,
• болка в гърдите, слабините или краката, особено в прасците,
• болезнени херпесни лезии или мехури по устните, носа, очите или половите органи,
• бледа кожа,
• продължително кървене от порязвания,
• учестен пулс,
• обрив,
• червена или тъмнокафява урина,
• зачервяване или оток в ухото,
• зачервяване, болка или оток на окото, клепача или вътрешната обвивка на клепача,
• шум в ушите,
• течащ нос,
• гърчове,
• усещане за бодежи и иглички,
• тежък запек,
• силно повръщане,
• силно, внезапно главоболие,
• неясна реч,
• възпалено гърло,
• рани или бели петна по устните или в устата,
• стомашни спазми, болка или разстройство,
• внезапно намаляване на количеството урина,
• внезапна загуба на координация,
• внезапна, силна слабост или вдървяване на ръката или крака,
• изпотяване,
• подути, болезнени или чувствителни лимфни възли на шията, под мишниците или в слабините,
• болезненост, болка, оток, затопляне, промяна в цвета на кожата и издути,
• повърхностни вени над засегнатата област,
• тремор,
• язви по устните или в устата,
• необичайна умора или слабост,
• промени в зрението,
• слабост или тежест в краката,
• бели налепи в устата или по езика,
• жълтеникава кожа и очи.

Що се отнася до споменатите по-горе проучвания върху хора, не са наблюдавани животозастрашаващи или сериозни неблагоприятни ефекти на рапамицина (като смърт или хоспитализация). Съобщени са леки до умерени странични ефекти, като

• повишаване на серумните триглицериди,
• инфекции (на пикочните пътища, на горните дихателни пътища, кожни инфекции и синузит),
• афти,
• гингивит,
• херпесоподобни везикули.

Тези странични ефекти постепенно отзвучават след спиране на лечението с рапамицин или неговите производни.

Може да не сте подходящи за прием на рапамицин, ако страдате от някое от следните състояния:

• Проблеми със съсирването на кръвта,
• Сърдечно заболяване,
• Хиперлипидемия,
• Белодробно заболяване,
• Лимфом,
• Периферен оток,
• Протеинурия,
• Рак на кожата,
• Чернодробно заболяване,
• Чернодробна трансплантация,
• Белодробна трансплантация.

Съществува дълъг списък с лекарства, с които рапамицинът може да взаимодейства и евентуално да неутрализира или намали тяхното действие. Този списък също можете да намерите на сайта на Mayo Clinic, който е достъпен тук.

Заключение

Рапамицинът наистина показва обещаващ потенциал като анти-ейдж средство благодарение на ефектите си върху mTOR сигналния път и удължаването на продължителността на живота в проучвания върху животни - това е безспорно. Въпреки това за такава употреба при хора той остава неодобрен и експериментален. Необходими са още изследвания, за да разберем напълно дългосрочните му ефекти.

Ако искате да инхибирате mTOR сигналния път по по-естествен начин, определено ще ви бъде от полза да прочетете нашата статия по темата. Намерете я тук:

• Дали AMPK и mTOR сигналните пътища са молекулярният ключ към дълголетието?

Използвана литература:

1. Dumont FJ, Su Q. Mechanism of action of the immunosuppressant rapamycin. Life Sci. 1996;58(5):373-95. doi: 10.1016/0024-3205(95)02233-3.
2. Park SR, Yoo YJ, Ban YH, Yoon YJ. Biosynthesis of rapamycin and its regulation: past achievements and recent progress. J Antibiot (Tokyo). 2010 Aug;63(8):434-41. doi: 10.1038/ja.2010.71.
3. Papadopoli D, Boulay K, Kazak L, Pollak M, Mallette FA, Topisirovic I, Hulea L. mTOR as a central regulator of lifespan and aging. F1000Res. 2019 Jul 2;8:F1000 Faculty Rev-998. doi: 10.12688/f1000research.17196.1.
4. Seyfarth HJ, Hammerschmidt S, Halank M, Neuhaus P, Wirtz HR. Everolimus in patients with severe pulmonary hypertension: a safety and efficacy pilot trial. Pulm Circ. 2013 Sep;3(3):632-8. doi: 10.1086/674311. Epub 2013 Nov 19.
5. Minturn RJ, Bracha P, Klein MJ, Chhablani J, Harless AM, Maturi RK. Intravitreal sirolimus for persistent, exudative age-related macular degeneration: a Pilot Study. Int J Retina Vitreous. 2021 Feb 16;7(1):11. doi: 10.1186/s40942-021-00281-0.
6. Bruyn GA, Tate G, Caeiro F, Maldonado-Cocco J, Westhovens R, Tannenbaum H, Bell M, Forre O, Bjorneboe O, Tak PP, Abeywickrama KH, Bernhardt P, van Riel PL; RADD Study Group. Everolimus in patients with rheumatoid arthritis receiving concomitant methotrexate: a 3-month, double-blind, randomised, placebo-controlled, parallel-group, proof-of-concept study. Ann Rheum Dis. 2008 Aug;67(8):1090-5. doi: 10.1136/ard.2007.078808.
7. Mannick JB, Teo G, Bernardo P, Quinn D, Russell K, Klickstein L, Marshall W, Shergill S. Targeting the biology of ageing with mTOR inhibitors to improve immune function in older adults: phase 2b and phase 3 randomised trials. Lancet Healthy Longev. 2021 May;2(5):e250-e262. doi: 10.1016/S2666-7568(21)00062-3.
8. Chung CL, Lawrence I, Hoffman M, Elgindi D, Nadhan K, Potnis M, Jin A, Sershon C, Binnebose R, Lorenzini A, Sell C. Topical rapamycin reduces markers of senescence and aging in human skin: an exploratory, prospective, randomized trial. Geroscience. 2019 Dec;41(6):861-869. doi: 10.1007/s11357-019-00113-y.
9. Lee DJW, Hodzic Kuerec A, Maier AB. Targeting ageing with rapamycin and its derivatives in humans: a systematic review. Lancet Healthy Longev. 2024 Feb;5(2):e152-e162. doi: 10.1016/S2666-7568(23)00258-1.
10. Sirolimus (Oral Route). Mayo Clinic.