Можем ли да предотвратим болестта на Алцхаймер?

Бъдещето на паметта

През 2021 г. 57 милиона души по света са живели с деменция. Всяка година се регистрират почти 10 милиона нови случая.

Болестта на Алцхаймер засяга приблизително 24 милиона души в световен мащаб. Един от всеки 10 души на възраст 65 или повече години я има. Почти един от всеки трима души над 85-годишна възраст има болест на Алцхаймер.

Тъй като населението продължава да застарява, се прогнозира, че разпространението на деменцията от типа на Алцхаймер ще се утрои през следващите 30 години (1).

Макар че възрастта е най-силният известен рисков фактор за деменция, тя не е неизбежно следствие от биологичното остаряване. Допълнителни рискови фактори са депресията, социалната изолация, ниското образователно равнище, когнитивната неактивност и замърсяването на въздуха.

Има много данни, че изборът на начин на живот може да повлияе на риска от развитие на болест на Алцхаймер и други видове деменция. Счита се, че до 40% от случаите на деменция могат да бъдат предотвратени чрез промени в храненето и начина на живот.

Хората могат да намалят риска от когнитивен спад и деменция, ако:

• са физически активни,
• не пушат,
• избягват вредната употреба на алкохол,
• контролират теглото си,
• се хранят здравословно,
• поддържат здравословно кръвно налягане, холестерол и нива на кръвната захар.

Скорошно проучване, публикувано през юли 2025 г., установи, че комбинацията от промени в поведението, включително физически упражнения, по-здравословна диета, игри за мозъка и повече социални връзки, значително подобрява когнитивната функция при хората с риск от деменция (2).

В Augment вярваме, че дълголетието не е просто да добавяме години, а да запазим ума ясен, творчески и свързан през всички тях. Оттук започва новата наука за дълголетието на мозъка.

Какво всъщност е болестта на Алцхаймер?

Болестта на Алцхаймер не е нормална част от стареенето. Тя е резултат от сложни промени в мозъка, които започват години преди появата на симптомите и водят до загуба на мозъчни клетки и на връзките между тях.

Болестта на Алцхаймер е биологичен процес, който започва с натрупване на протеини под формата на амилоидни плаки и неврофибрилни заплитания в мозъка. С времето това води до отмиране на мозъчните клетки и до свиване на мозъка.

Това е мозъчно заболяване, което бавно разрушава паметта и способността за мислене и в крайна сметка и способността да се извършват дори най-простите дейности.

Симптомите на болестта на Алцхаймер — промени в мисленето, запомнянето, разсъждаването и поведението — са известни като деменция. Затова понякога Алцхаймер се нарича просто деменция.

Болестта на Алцхаймер е най-честата причина за деменция при възрастните хора.

Деменцията е резултат от промени в определени мозъчни области, които водят до нарушена функция на невроните (нервните клетки) и на връзките между тях. Това е загуба на способността да мислим, да помним и да разсъждаваме до степен, която засяга ежедневието и дейностите.

Болестта на Алцхаймер е най-често срещаният тип деменция, но не е единствената. Други чести форми на деменция са съдовата деменция и деменцията с телца на Леви (ДТЛ).

Съдовата деменция е диагноза за хора със съдови промени в мозъка, като инсулт или увреждане на малките съдове, които пренасят кръв към мозъка.

Деменцията с телца на Леви (ДТЛ) се характеризира със симптоми като зрителни халюцинации и проблеми с мисленето, движенията, поведението и настроението. При хората с ДТЛ в мозъка има анормални отлагания на протеин, наречени телца на Леви.

Сърце, метаболизъм, имунитет: ключове към здравето на мозъка

Здравето на мозъка при болестта на Алцхаймер е тясно свързано със здравето на сърцето, метаболизма и имунната система.

Сърдечните заболявания са основен рисков фактор както за болестта на Алцхаймер, така и за други форми на деменция; те могат директно да причинят мозъчна дисфункция още в ранен етап и дори да утроят количеството на свързаните с Алцхаймер протеини в мозъка. Грижата за здравето на сърцето от ранна възраст е от решаващо значение за защитата на мозъка и за намаляване на риска от проблеми с паметта и мисленето в по-късен етап от живота.

Метаболитното здраве също играе решаваща роля. Хората с лошо метаболитно здраве по-често имат проблеми с паметта и мисленето и по-лошо здраве на мозъка, а това може да допринесе за бъдещо развитие на деменция. Поддържането на здравословна метаболитна функция е важна стратегия за намаляване на риска от деменция и свързани неврологични разстройства.

Имунната система, която отговаря за защитата на организма от вреди, е също толкова жизненоважна за здравето на мозъка. Нейната дисфункция може да допринесе за развитието на деменция и невродегенеративни състояния. Състояния като диабет, затлъстяване и сърдечносъдови заболявания могат да предизвикат системно възпаление, което може да компрометира кръвно-мозъчната бариера – защитния щит на мозъка – и да допринесе за невродегенерация.

Натрупване на протеини и ранни мозъчни промени при Алцхаймер

Промените в мозъка започват 10 до 20 години преди да се появят ясни симптоми.

Деменцията от типа на Алцхаймер се характеризира с анормални натрупвания на протеини — бета-амилоид, който образува плаки около мозъчните клетки, и тау, който образува заплитания вътре в тях — както и с прогресивна загуба на връзките между нервните клетки.

Почти две десетилетия преди да се появят първите клинични признаци в мозъка вече могат да се открият възпалителни процеси, а повишаването на митохондриалния метаболизъм — активността на енергийните централи на клетката — се смята за един от най-ранните маркери на заболяването.

С времето различни области на мозъка се свиват. Първите засегнати области обикновено са тези, отговорни за спомените.

Именно в този тих прозорец превенцията е най-важна. Колкото по-рано действаме, толкова повече можем да защитим способността на мозъка да се възстановява, да се адаптира и да остава наточен.

Диагностициране на болестта на Алцхаймер

Преди началото на 2000-те години единственият сигурен начин да се разбере дали човек има болест на Алцхаймер е била аутопсията – процедура, която се извършва след смъртта.

Благодарение на напредъка в изследванията днес са налични лабораторни и образни изследвания, които помагат на лекаря или изследователя да види биологичните признаци на заболяването, или биомаркерите, при жив човек.

Освен това използването на изкуствен интелект (ИИ) представлява значителна крачка напред в ранното откриване и прогнозиране на прогресията на болестта на Алцхаймер.

Лекарите използват диагностични инструменти в комбинация с медицинската история и друга информация, включително неврологични прегледи, когнитивни и функционални оценки, образни изследвания на мозъка (ЯМР, КТ, ПЕТ) и изследвания на гръбначномозъчната течност или кръвта, за да поставят точна диагноза.

Не съществува единичен тест, който да определи дали човек живее с болест на Алцхаймер или друга деменция.

Ранното откриване не е за прогнозиране на упадъка, а за защита на потенциала.

Кръвни биомаркери

Биомаркерите могат да показват свързани със заболяването промени в организма, преди да станат забележими физическите симптоми или преди структурните промени в мозъка да се видят при други изследвания.

През май 2025 г. Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) одобри първия кръвен тест за диагностициране на болестта на Алцхаймер – кръвния тест Lumipulse. Тестът изчислява съотношението на два протеина, всеки от които е отличителен белег на болестта на Алцхаймер: бета-амилоид и тау, и е по-малко инвазивен и по-лесен за изпълнение от скенерите на мозъка и спиналните пункции, които в момента се използват за диагностициране на заболяването.

Той може да подсказва наличието на Алцхаймер, но може да са необходими допълнителни изследвания, като ПЕТ скенери на мозъка или спинални пункции, които да помогнат за потвърждаване на диагнозата.

Тестът на C2N, комбиниращ варианти на APOE и амилоидни съотношения за ранен скрининг

C₂N Diagnostics представи кръвния тест PrecivityAD2™, който има точност от 90% при идентифициране на Алцхаймер при пациенти със загуба на паметта, при предварително определена единична бинарна гранична стойност, в сравнение с анализ на гръбначномозъчната течност (CSF) или амилоиден ПЕТ анализ.

Тестът PrecivityAD2 използва масспектрометрия с висока разделителна способност, за да измерва прецизно протеините в кръвта, които показват вероятността от амилоидни плаки в мозъка – патологичен белег на болестта на Алцхаймер. Този кръвен тест измерва съотношението на амилоид бета (Abeta) 42/40 и изоформите E2, E3 и E4 на аполипопротеин Е за ранен скрининг на Алцхаймер.

ИИ и дигитална диагностика: анализ на речта, движенията и когнитивните модели

Чрез анализ на речта и машинно обучение ИИ предлага потенциал за по-достъпен и ефективен скрининг на когнитивни нарушения.

Чрез усъвършенстван анализ на речта, поведението, здравните досиета и невроизображенията системите с ИИ са способни да откриват признаци на когнитивен спад много преди традиционните оценки. Смарт устройствата могат да следят двигателната активност на потребителя, вариабилността на сърдечната честота, моделите на съня и други физиологични сигнали, които корелират с когнитивното здраве. Алгоритмите с ИИ могат да интегрират тези данни, за да откриват отклонения от нормалното поведение (3).

Скорошният напредък в моделите за машинно и дълбоко обучение показва значителен потенциал за откриване на болестта на Алцхаймер по речевите сигнали на пациента, тъй като фините промени в речевите модели, като намалена плавност, затруднено произношение и когнитивен спад, могат да послужат като ранни индикатори на заболяването и да предложат неинвазивен и икономичен метод за ранна диагностика (4).

Макар че използването на дигитална информация е по-сложно от традиционните тестове за дадено заболяване, като например кръвния тест, то предлага потенциал за много по-ранно откриване на заболяването в сравнение с отдавна използваните методи за изследване.

Навлизаме в ера, в която разбирането на риска за мозъка ни може да води до проактивна защита, а не до страх.

Гените не са съдба

Човешките клетки съдържат инструкциите, нужни на клетката, за да си върши работата. Тези инструкции са изградени от ДНК, която е плътно опакована в структури, наречени хромозоми.

Всяка хромозома има хиляди сегменти, наречени гени. Гените се предават от биологичните родители на човека.

Най-разпространеният ген, свързан с различна степен на риск от развитие на болест на Алцхаймер, е рисков ген на име аполипопротеин Е, известен още като APOE.

Генът APOE дава на клетките ви инструкции да произвеждат аполипопротеин Е. Този протеин се свързва с мазнини (липиди), за да образува липопротеинови молекули. Липопротеините пренасят холестерол и други мазнини през кръвния ви поток. Скорошни проучвания показват, че проблемите със способността на мозъчните клетки да преработват мазнини, или липиди, може да играят ключова роля при болестта на Алцхаймер и свързаните с нея заболявания.

Съществуват три типа (алели) на гена APOE:

• APOE-ε2 (APOE2) е най-рядката форма на гена. Той намалява риска от Алцхаймер и може да осигурява известна защита срещу заболяването. Приблизително 5% до 10% от хората имат този алел.
• APOE-ε3 (APOE3) е най-често срещаният алел, за който се смята, че има неутрален ефект върху заболяването – нито намалява, нито увеличава риска от Алцхаймер.
• APOE-ε4 (APOE4) повишава риска от Алцхаймер и се свързва с по-ранна възраст на поява на заболяването при определени популации и с по-тежка форма на болестта на Алцхаймер. Около 15% до 25% от хората имат този алел, а 2% до 5% носят две копия.

Всеки човек наследява две копия на гена APOE – по едно от майката и от бащата.

Наличието на поне един вариант APOE-ε4 удвоява или утроява риска от развитие на болест на Алцхаймер. Наличието на два варианта APOE-ε4 увеличава този риск още повече. Човек с два варианта APOE-ε4 има 8 до 12 пъти по-голяма вероятност да развие болест на Алцхаймер.

APOE-ε4 е генът с най-силно влияние като рисков фактор за болестта на Алцхаймер, макар че наследяването на APOE-ε4 не означава, че човек със сигурност ще развие заболяването. В здравния риск влизат много фактори, а генетиката е само един от тях.

Докато генетичният ни код остава същият, можем да влияем върху експресията на гените си чрез избора на начин на живот.

Проучване от 2018 г. показа, че здравословните промени в начина на живот могат да бъдат полезни за познавателните способности на по-възрастни хора в риск дори при наличие на свързана с APOE генетична предразположеност към деменция. Проучването подчертава и значението на ранните стратегии за превенция, които са насочени едновременно към множество модифицируеми рискови фактори (5).

Ключови модифицируеми фактори, които могат да помогнат да се „намали“ генетичният риск, са:

• редовна физическа активност,
• поддържане на балансирано метаболитно здраве,
• осигуряване на качествен сън,
• противовъзпалителна диета.

Гените ви може да задават изходната точка, но ежедневният ви избор пише траекторията.

Науката на превенцията

Проучване от 2020 г., включващо данни от близо 3000 участници в изследването, показа, че съчетаването на повече здравословни поведенчески навици е свързано със значително по-нисък риск от болест на Алцхаймер. Изследователският екип е прегледал данни от две надлъжни проучвания на популации: Chicago Health and Aging Project (CHAP) и Rush Memory and Aging Project (MAP) (1).

Проучването установи, че по-възрастните хора, които спазват едновременно четири или пет здравословни навика — включително висококачествена диета, редовна физическа активност, участие в когнитивни дейности, лека до умерена консумация на алкохол и непушене — са имали с 60% по-нисък риск от развитие на деменция от типа на Алцхаймер в сравнение с хората, които нямат нито един или имат само един здравословен навик (1).

Изследване от януари 2025 г. установи, че участниците със благоприятен начин на живот са имали с 46,81% по-бавно темпо на когнитивен спад от тези с неблагоприятен начин на живот. Високият генетичен риск е бил свързан с 12,5% по-бързо темпо на когнитивен спад. Въпреки това хората с висок генетичен риск и благоприятен начин на живот имат по-бавен когнитивен спад от хората с нисък генетичен риск и неблагоприятен начин на живот (6).

Резултатите от това проучване показват, че ползите от благоприятния начин на живот надделяват над генетичните фактори и че спазването на благоприятен начин на живот може да компенсира генетичния риск от ускорен когнитивен спад (6).

Навици, които са основата на дълголетието на мозъка

Движение

Физическите упражнения са полезни за здравето на мозъка, като намаляват когнитивните дефицити, забавят мозъчната деградация и повишават нивата на невротрофичния фактор, произхождащ от мозъка (BDNF), които са от решаващо значение за оцеляването на невроните и синаптичната пластичност. Физическата активност също така забавя прогресията на неврологичните заболявания, като намалява оксидативния стрес и невровъзпалението (7).

Упражненията подобряват кръвотока, като доставят хранителните вещества, необходими за подпомагане на функцията на мозъка, и също така увеличават производството на молекули, важни за мозъчната функция, включително паметта.

Метаболитно здраве

Макар и сравнително малък, мозъкът консумира несъразмерно голяма част от енергията на тялото – почти 20% – за да поддържа сложните си и многообразни функции. Тази енергия се извлича почти изцяло от глюкозата – проста захар, необходима за захранване на невронната активност. Стабилната глюкоза поддържа постоянно енергийно снабдяване на невроните.

Сън

Сънят не е просто важен за здравето на мозъка – той е основополагащ. По време на сън мозъкът се освобождава от вредни отпадни протеини, като амилоид-бета, които са свързани с болестта на Алцхаймер (8).

Хранене

Храненето играе ключова роля за поддържането на здравето на мозъка и когнитивната функция.
Най-добрите храни за мозъка са тези, богати на омега-3 мастни киселини, антиоксиданти и полифеноли.

Консумацията на омега-3 мастни киселини подобрява когнитивното благосъстояние, ученето, способността за запаметяване и кръвотока в мозъка (9). Хранителните източници на омега-3 мастни киселини включват мазна риба и орехи.

Антиоксидантите действат срещу оксидативния стрес и възпалението, които могат да допринесат за стареенето на мозъка и невродегенеративните заболявания (10). Антиоксиданти се срещат често в горски плодове, броколи и тиквени семки.

Полифенолите са жизненоважни за здравето на мозъка, защото помагат да се предпазим от невродегенеративни заболявания и да забавим стареенето на мозъка. Полифеноли има в храни като червено вино, тъмен шоколад, чай и горски плодове.

Регулиране на стреса

Хроничният стрес и повишеният кортизол свиват хипокампа – областта, отговорна за паметта и ученето.

Практикуването на медитация за осъзнатост може да понижи нивата на кортизол и така да предпази мозъка от дългосрочни увреждания. Дихателните техники, като съзнателното дълбоко дишане, могат едновременно да намалят стреса и да подобрят когнитивната функция.

Социална & когнитивна ангажираност

Силните взаимоотношения с другите, получаването на подкрепа и активното участие в социални дейности могат да помогнат на мозъка ни да остане здрав с напредване на възрастта. Това е така, защото тези фактори допринасят за нещо, наречено когнитивен резерв, който действа като защитен буфер срещу когнитивния спад или влошаването на мозъчната функция.

Когнитивната ангажираност означава умствена активност: да държим мозъка си в постоянно мислене и работа. Когато използваме мозъка си по нови и предизвикателни начини, между мозъчните клетки се изграждат нови връзки. Колкото повече връзки има, толкова по-пъргав е мозъкът ни.

Нарастващата роля на дигиталното проследяване при наблюдението на ранния риск

Носимите устройства, съчетани с ИИ, революционизират ранното откриване на заболявания.

Носимите устройства, като смарт часовници, апарати за измерване на кръвно налягане и сензори за непрекъснато следене на кръвната захар, се очертават като обещаващи инструменти, които дават възможност на хората да се грижат сами за себе си, да се ангажират със собственото си здраве и да предприемат ранни интервенции (11).

Стекът за дълголетие на мозъка

Положителните ежедневни действия могат да променят здравето на мозъка, като дори намалят риска от когнитивен спад и вероятно от болест на Алцхаймер и други деменции. Включете някои или всички от тези навици в живота си, за да поддържате здрав мозък.

Поемете грижата за здравето на мозъка си още днес – никога не е твърде рано или твърде късно да започнете.

Бъдете физически активни

Физически активните хора по-често запазват ума си остър. Стремете се да се упражнявате няколко пъти седмично по 30 до 60 минути. Можете да ходите, да плувате, да играете тенис или да правите друга умерена аеробна активност, която ускорява пулса и подобрява кръвотока към мозъка и тялото.

Спете достатъчно

Сънят помага да се защити почти всеки аспект от здравето на мозъка: нарушенията на съня са свързани с когнитивното стареене, а хроничното недоспиване е свързано с по-ниска ефективност на паметта, по-бърз когнитивен спад и по-висока честота на деменция.

Мозъкът ви върши най-добрата си почистваща работа, докато спите. Не използвайте екрани преди лягане и направете мястото, където спите, възможно най-удобно. Направете всичко възможно да сведете до минимум прекъсванията. Стремете се към 7–9 часа качествена почивка всяка нощ.

Никога не спирайте да учите

Изследванията показват, че усвояването на нови дейности увеличава когнитивния резерв на мозъка. То стимулира нови връзки между нервните клетки и помага на мозъка да създава нови клетки. Научаването на нови умения е най-добрият начин за изграждане на когнитивен резерв.

Опитайте да научите нов език, да се научите да свирите на нов музикален инструмент или да си намерите ново хоби, за да увеличите и укрепите мозъчните връзки. Поддържайте мозъка си остър с други умствено стимулиращи дейности, като четене, кръстословици или судоку.

Хранете се добре

Намалете риска от болест на Алцхаймер, като се храните здравословно и балансирано, с много зеленчуци и плодове, особено листни зеленчуци, и разнообразни горски плодове.

Една диета, която може да е особено полезна за мозъка ви, е MIND диетата. MIND диетата, чието име е съкращение от Mediterranean-DASH Intervention for Neurodegenerative Delay (Средиземноморско-DASH интервенция за забавяне на невродегенерацията), съчетава средиземноморската диета с DASH диетата (Dietary Approaches to Stop Hypertension), която понижава кръвното налягане и поставя акцент върху зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни, храни с ниско съдържание на натрий, млечни продукти с ниско съдържание на мазнини, риба, птиче месо, бобови култури и ядки.

Общувайте

Хората с по-малко социално участие, по-редки социални контакти и повече чувство на самота имат повишен риск от развитие на деменция (12).

Прекарвайте време със стари приятели и създавайте нови. Силните социални връзки се свързват с по-добро здраве на мозъка, по-малко депресия, по-нисък риск от деменция, по-ниско кръвно налягане и по-дълга продължителност на живота. Смисленото общуване помага да се намали стресът, да се повиши настроението и да се поддържа мозъкът ангажиран.

Намалете стреса и тревожността

Хората, които са хронично стресирани, тревожни или депресирани, обикновено имат по-високи нива на хормона кортизол. Прекалено големият стрес може да доведе до натрупване на кортизол в мозъка, което пречи на мозъчната функция и често причинява онова, което някои наричат „мозъчна мъгла“. В дългосрочен план прекомерният кортизол може да унищожи мозъчни клетки и да доведе до свиване на мозъка.

Медитацията и осъзнатостта също са чудесни начини за намаляване на стреса и тревожността, заедно с упражненията. Само 8 до 12 минути медитация дневно могат да помогнат за намаляване на опасните нива на кортизол и да създадат усещане за цялостно благополучие.

Дълголетието се гради с рутини, а не с новогодишни решения

Подкрепата на здравето на мозъка не изисква драстични промени – малките, постоянни навици оказват най-голямо въздействие.

Отделяйте време за движение всеки ден. Лягайте си и ставайте по едно и също време всеки ден, дори през почивните дни.

Яжте повече домашно приготвена храна, отколкото бързо хранене или ресторантска храна. Стремете се да планирате предварително стресиращите ситуации. Вземете нова книга от местната библиотека и поддържайте приятелствата си.

Малките, повтарящи се навици са най-силната защита срещу упадъка.

Добавките като усилватели на навиците

Добавките могат да осигурят ценна подкрепа за здравето на мозъка, особено когато се съчетават със здравословни навици като балансирано хранене, редовни упражнения и управление на стреса.

Омега-3 мастни киселини

Омега-3 мастните киселини са все по-широко признати заради ключовата си роля в поддържането на когнитивната функция по време на стареенето, включително паметта, вниманието, концентрацията, способността за учене и цялостното благосъстояние (13).

EPA и DHA са ключови компоненти на клетъчните мембрани в мозъка. DHA, най-изобилната омега-3 мастна киселина в мозъка, е от съществено значение за поддържането и функцията на нервните клетки. EPA, от друга страна, подпомага когнитивното здраве основно чрез противовъзпалителните си свойства, които са полезни за намаляване на невровъзпалението – фактор, допринасящ за когнитивния спад и развитието на невродегенеративни заболявания (13).

Тъй като тялото не може да произвежда тези мастни киселини, те трябва да се набавят чрез храната или добавките, като ефективните дози при различни здравословни състояния варират от 250 до 4000 mg омега-3 на ден (13).

Прочетете повече за това как омега-3 мастните киселини могат да влияят на стареенето на мозъка в нашата предишна статия:

• Влиянието на омега-3 мастните киселини върху стареенето на мозъка

Разгледайте омега-3 в Augment Life Shop:

• Омега 3

Магнезиев L-треонат

Повечето магнезиеви добавки имат сравнително ниска бионаличност, с изключение на магнезиевия L-треонат. Магнезиевият L-треонат ефективно повишава нивата на магнезий в мозъка и невроните (14).

Добавянето на магнезий е свързано с подобрени когнитивни функции и намален риск от деменция (15). Повишеният прием на магнезий е особено полезен за здравето на мозъка и може да помогне за запазване на интелектуалната функция и намаляване на риска от деменция, тъй като защитава нервните клетки (13).

Магнезиевият L-треонат също така подобрява качеството на съня (16).

Креатин

Доказано е, че добавянето на креатин подобрява показателите за познавателните способности и паметта, основно при възрастни хора, и намалява симптомите на недоспиване (17).

За лесно ръководство за приема на креатин вижте нашата статия:

• Колко креатин ми е нужен?

Можете да разгледате креатиновата добавка от Augment Life Shop тук:

• Креатин монохидрат – на прах

Лъвска грива

Лъвската грива (Lion’s Mane) има невропротективни и подобряващи когнитивните способности свойства. Съдържа биоактивни съединения като херицеони и ериначини, които стимулират производството на нервен растежен фактор (NGF). NGF подпомага невропластичността – способността на мозъка да формира нови невронни връзки. Това е от съществено значение за ученето, паметта и адаптивността.

В две клинични проучвания добавянето на Лъвска грива показа значително подобрение на когнитивната функция в рамките на четири месеца както при здрави възрастни хора, така и при възрастни хора с леко когнитивно увреждане (ЛКУ) (18).

Интересувате ли се от гъбените добавки? Разглеждаме доказателствата в нашата статия:

• Работят ли гъбените добавки?

Bacopa monnieri

Систематичен преглед, публикуван през 2024 г., потвърди, че Bacopa monnieri (BM) има потенциал да подобрява когнитивните нарушения и да предотвратява оксидативните увреждания. BM е известна със своите антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Антиоксидантната и противовъзпалителната активност са от фундаментално значение за предотвратяването на невродегенеративните процеси (19).

Използва се в много части на света като лекарство, особено за лечение на различни неврологични разстройства, като подобряване на мисленето, паметта, безсъние, гърчове и тревожност (19).

Ресвератрол

Ресвератролът има антиоксидантни, противовъзпалителни и невропротективни ефекти; поради това може да помогне за защита срещу различни хронични заболявания, включително болестта на Алцхаймер (20).

Антиоксидантните му свойства защитават мозъчните клетки и другите клетъчни компоненти от оксидативни увреждания. Ресвератролът също така помага за намаляване на мозъчното възпаление, като осигурява защитна обвивка на кръвоносните съдове и предотвратява уврежданията и травмите.

Научете повече за ресвератрола от нашите статии:

• Защо ресвератролът е важен?
• Откъде идва ресвератролът?
• Каква е разликата между ресвератрол и транс-ресвератрол?
• Колко транс-ресвератрол трябва да приемам?
• Влияе ли ресвератролът върху паметта и функционалната свързаност на хипокампа при стареене?
• Как ресвератролът променя хода на болестта на Алцхаймер?

Разгледайте ресвератрола в Augment Life Shop:

• Транс-ресвератрол – капсули – >99,5% чистота с пиперин
• Транс-ресвератрол – на прах – >99,5% чистота

Куркумин

Куркуминът е биологично активното съединение в куркумата. Изследванията показват, че бионаличният куркумин предлага терапевтични ползи на различни етапи и при различни причини за когнитивен спад, като подобрява работната памет и предотвратява невродегенерацията (21).

Научете повече за куркумина от нашите статии:

• Кой е най-добрият начин за прием на куркумин с оглед на бионаличността?
• Колко куркумин трябва да приемам и защо?

Можете да разгледате куркумина в Augment Life Shop тук:

• Куркумин с пиперин – капсули от 300 mg – 95% куркуминоиди – Curcuma Longa L

Никотинамид рибозид (NR)

Мозъкът е един от най-енергоемките органи, а невроните разчитат на енергията, произвеждана от митохондриите, за да комуникират помежду си. Когато митохондриалната активност е нарушена, невроните нямат необходимата енергия, за да функционират правилно.

Добавянето на NR (член на семейството на витамин B3) може да подобри митохондриалната функция, което води до повишено производство на енергия и по-добро цялостно клетъчно здраве.

Добавянето на NR може да допринесе за геномната стабилност, като улеснява ефективните механизми за възстановяване на ДНК, и така потенциално да забави процеса на стареене и да удължи здравословния период от живота (healthspan).

Можете да научите повече за никотинамид рибозида в нашата предишна статия:

• Как да приемаме никотинамид рибозид?

Разгледайте никотинамид рибозида в Augment Life Shop:

• NR – никотинамид рибозид хлорид – капсули от 300 mg – 99% чистота

Бъдещето на здравето на мозъка

Носимите технологии и усъвършенстваните системи за ранно предупреждение предизвикват революция в здравето на мозъка.

Носимите технологии включват сензори, вградени в смарт часовници, очила, гривни, ленти за глава или дрехи, които лесно се носят върху тялото. Тези устройства следят множество биометрични показатели – като мозъчни вълни, сърдечна честота, модели на съня, движение и дори телесна температура – в реално време.

Тези технологии събират данни в облачни системи и ги анализират с усъвършенствани алгоритми. В резултат първите сигнали за риск от заболяване могат да бъдат открити, преди да се появят клинични симптоми.

Болестта на Алцхаймер може да бъде открита рано чрез признаци като загуба на паметта в ранен стадий, промени в ежедневните рутини и нарушения на съня.

Невро-регенеративни стратегии

През последните години бяха открити биоактивни пептиди и невротрофични фактори, включително невротрофичният фактор, произхождащ от мозъка (BDNF), нервният растежен фактор (NGF), иризинът и мелатонинът, които упражняват невропротективни функции при болестта на Алцхаймер (22).

Насочването към митохондриалната функция е обещаваща стратегия за разработване на нови лечения на Алцхаймер. Дисфункционалните митохондрии при болестта на Алцхаймер допринасят за намалено производство на енергия, оксидативен стрес, нарушения в калциевия баланс, агрегация на протеини и възпаление.

Заключение

Въпреки че точната причина за болестта на Алцхаймер остава неизвестна, съществуват рискови фактори, които могат да доведат до развитие на деменция.

Рискът от Алцхаймер се формира от генетиката, средата и поведението. Можем активно да влияем върху два от тези три фактора – средата и поведението – и така да намалим риска с до 60%.

Никога не е късно да защитим здравето на мозъка си. Здравето на мозъка започва с осъзнатост – за рисковите фактори, за възможните действия и за възможностите.

Разполагаме с мощен инструмент, който може да помогне за защитата на здравето на мозъка ни: ежедневното ни поведение.

Много повече от здравето на мозъка ни е в нашите ръце, отколкото някога сме вярвали – и колкото по-рано действаме според тази истина, толкова по-добре.

Литературни източници:

1. Dhana K, Evans DA, Rajan KB, Bennett DA, Morris MC. Healthy lifestyle and the risk of Alzheimer dementia: findings from 2 longitudinal studies. Neurology. 2020 Jul 28;95(4):e374-e383. doi:10.1212/WNL.0000000000009816. Epub 2020 Jun 17. PMID: 32554763; PMCID: PMC7455318.
2. Baker LD, Espeland MA, Whitmer RA, et al. Structured vs self-guided multidomain lifestyle interventions for global cognitive function: the US POINTER randomized clinical trial. JAMA. 2025;334(8):681-691. doi:10.1001/jama.2025.12923.
3. Bender E. Early detection of cognitive deterioration through artificial intelligence. Healthy Aging Res. 2025;14:230. Available from: https://www.longdom.org/articles/early-detection-of-cognitive-deterioration-through-artificial-intelligence-1103521.html
4. Sharafeldeen A, Keowen J, Shaffie A. Machine learning approaches for speech-based Alzheimer’s detection: a comprehensive survey. Computers. 2025;14(2):36. doi:10.3390/computers14020036.
5. Solomon A, Turunen H, Ngandu T, Peltonen M, Levälahti E, Helisalmi S, Antikainen R, Bäckman L, Hänninen T, Jula A, Laatikainen T, Lehtisalo J, Lindström J, Paajanen T, Pajala S, Stigsdotter-Neely A, Strandberg T, Tuomilehto J, Soininen H, Kivipelto M. Effect of the Apolipoprotein E genotype on cognitive change during a multidomain lifestyle intervention: a subgroup analysis of a randomized clinical trial. JAMA Neurol. 2018 Apr 1;75(4):462-470. doi: 10.1001/jamaneurol.2017.4365. PMID: 29356827; PMCID: PMC5885273.
6. Wang J, Chen C, Zhou J, et al. Integrated healthy lifestyle even in late-life mitigates cognitive decline risk across varied genetic susceptibility. Nat Commun. 2025;16:539. doi:10.1038/s41467-024-55763-0.
7. Sanaeifar F, Pourranjbar S, Pourranjbar M, Ramezani S, Rostami Mehr S, Wadan AH, Khazeifard F. Beneficial effects of physical exercise on cognitive-behavioural impairments and brain-derived neurotrophic factor alteration in the limbic system induced by neurodegeneration. Exp Gerontol. 2024;195:112539. doi:10.1016/j.exger.2024.112539
8. Xie L, Kang H, Xu Q, Chen MJ, Liao Y, Thiyagarajan M, O'Donnell J, Christensen DJ, Nicholson C, Iliff JJ, Takano T, Deane R, Nedergaard M. Sleep drives metabolite clearance from the adult brain. Science. 2013 Oct 18;342(6156):373-7. doi: 10.1126/science.1241224. PMID: 24136970; PMCID: PMC3880190.
9. Dighriri IM, Alsubaie AM, Hakami FM, Hamithi DM, Alshekh MM, Khobrani FA, Dalak FE, Hakami AA, Alsueaadi EH, Alsaawi LS, Alshammari SF, Alqahtani AS, Alawi IA, Aljuaid AA, Tawhari MQ. Effects of Omega-3 Polyunsaturated Fatty Acids on Brain Functions: A Systematic Review. Cureus. 2022 Oct 9;14(10):e30091. doi: 10.7759/cureus.30091. PMID: 36381743; PMCID: PMC9641984.
10. Ali SS, Ahsan H, Zia MK, Siddiqui T, Khan FH. Understanding oxidants and antioxidants: Classical team with new players. J Food Biochem. 2020 Mar;44(3):e13145. doi: 10.1111/jfbc.13145. PMID: 31960481.
11. De Camargos LG, Silva M, Pereira R, Almeida T, Sousa F, Rodrigues A. Wearables and medical devices: impact on self-care and monitoring of chronic diseases. Lumen Et Virtus. 2025;16(46):1644-1656. doi: 10.56238/levv16n46-004.
12. Kuiper JS, Zuidersma M, Oude Voshaar RC, Zuidema SU, van den Heuvel ER, Stolk RP, Smidt N. Social relationships and risk of dementia: a systematic review and meta-analysis of longitudinal cohort studies. Ageing Res Rev. 2015;22:39-57. doi: 10.1016/j.arr.2015.04.006.
13. Fekete M, Lehoczki A, Tarantini S, Fazekas-Pongor V, Csípő T, Csizmadia Z, Varga JT. Improving cognitive function with nutritional supplements in aging: a comprehensive narrative review of clinical studies investigating the effects of vitamins, minerals, antioxidants, and other dietary supplements. Nutrients. 2023 Dec 15;15(24):5116. doi: 10.3390/nu15245116. PMID: 38140375; PMCID: PMC10746024.
14. Zhang C, Hu Q, Li S, Dai F, Qian W, Hewlings S, Yan T, Wang Y. A Magtein®, magnesium L-threonate-based formula improves brain cognitive functions in healthy Chinese adults. Nutrients. 2022;14(24):5235. doi: 10.3390/nu14245235.
15. Alateeq K, Walsh EI, Cherbuin N. Dietary magnesium intake is related to larger brain volumes and lower white matter lesions with notable sex differences. Eur J Nutr. 2023 Aug;62(5):2039-2051. doi: 10.1007/s00394-023-03123-x. Epub 2023 Mar 10. PMID: 36899275; PMCID: PMC10349698.
16. Hausenblas HA, Lynch T, Hooper S, Shrestha A, Rosendale D, Gu J. Magnesium-L-threonate improves sleep quality and daytime functioning in adults with self-reported sleep problems: a randomized controlled trial. Sleep Med X. 2024;8:100121. doi: 10.1016/j.sleepx.2024.100121. Erratum in: Sleep Med X. 2025;9:100141. doi: 10.1016/j.sleepx.2025.100141.
17. Candow DG, Forbes SC, Ostojic SM, et al. “Heads up” for creatine supplementation and its potential applications for brain health and function. Sports Med. 2023;53(Suppl 1):49-65. doi: 10.1007/s40279-023-01870-9.
18. Lewis JE, Poles J, Shaw DP, Karhu E, Khan SA, Lyons AE, Sacco SB, McDaniel HR. The effects of twenty-one nutrients and phytonutrients on cognitive function: A narrative review. J Clin Transl Res. 2021 Aug 4;7(4):575–620. Available from: https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC8445631/
19. Valotto Neto LJ, Reverete de Araujo M, Moretti Junior RC, Machado NM, Joshi RK, dos Santos Buglio D, Barbalho Lamas C, Direito R, Fornari Laurindo L, Tanaka M, et al. Investigating the neuroprotective and cognitive-enhancing effects of Bacopa monnieri: a systematic review focused on inflammation, oxidative stress, mitochondrial dysfunction, and apoptosis. Antioxidants. 2024;13(4):393. doi:10.3390/antiox13040393.
20. Meng X, Zhou J, Zhao CN, Gan RY, Li HB. Health benefits and molecular mechanisms of resveratrol: a narrative review. Foods. 2020;9(3):340. doi:10.3390/foods9030340.
21. Francis AJ, Sreenivasan C, Parikh A, AlQassab O, Kanthajan T, Pandey M, Nwosu M. Curcumin and cognitive function: a systematic review of the effects of curcumin on adults with and without neurocognitive disorders. Cureus. 2024 Aug 25;16(8):e67706. doi:10.7759/cureus.67706.
22. Wei M, Wu T, Chen N. Bridging neurotrophic factors and bioactive peptides to Alzheimer’s disease. Ageing Res Rev. 2024 Feb;94:102177. doi:10.1016/j.arr.2023.102177.