Защо имаме нужда от колаген
За да разберем как колагенът може да подобри здравето на кожата ни, първо трябва да се запознаем с малко наука за съединителната тъкан в тялото.
Според NIH съединителната тъкан „поддържа, защитава и придава структура на другите тъкани и органи в тялото. Съединителната тъкан също съхранява мазнини, помага за преноса на хранителни вещества и други субстанции между тъканите и органите и подпомага възстановяването на увредената тъкан. Тя се състои от клетки, влакна и гелоподобни вещества. Видовете съединителна тъкан включват кости, хрущяли, мастна тъкан, кръв и лимфна тъкан.“1
Поради структурното си значение съединителната тъкан се среща буквално навсякъде в тялото.
В тази статия се фокусираме върху външната съединителна тъкан, която можем да видим чрез кожата. Важно е обаче да помним, че съединителни тъкани има и във вашите кръвоносни съдове, връзки, кости и дори в нервната система.
Колагенът е основният компонент на съединителната тъкан и ѝ придава голяма част от еластичните ѝ свойства. Той се състои предимно от заменимите аминокиселини глицин, пролин, аланин, хидроксипролин и глутаминова киселина.3
Клетките, които изграждат видовете съединителна тъкан, които ни интересуват най-много, се наричат фибробласти и хондроцити. Можем да ги сравним с 3D принтер, който отпечатва тухли за построяването на къща – в нашия случай произвежда колаген, за да възстанови съединителната ни тъкан, т.е. скелето, което държи всичко заедно.2
Може да си мислите, че няма смисъл да приемаме добавки с богати на глицин и пролин колагенови протеини, тъй като те са заменими. В действителност обаче тялото ни предпочита да получава повечето от тях от храната, защото синтезът на хранителни вещества, особено на макронутриенти, е метаболитно скъп, а колагенът е най-разпространеният протеин в организма.4 5 8
Освен това с напредването на възрастта тялото ни синтезира по-малко аминокиселини, така че нуждите ни нарастват с времето, както и при определени състояния, например травма, когато организмът трябва бързо да се възстанови. 6
Всъщност едва напоследък научихме, че подобно на мускулния протеинов синтез, който се задейства от приема на голямо количество есенциални аминокиселини като левцин, синтезът на съединителни протеини също се стимулира от голям едновременен прием на глицин и пролин, което се равнява на около 20–30 грама хидролизиран колаген или желатин.7
Смилане на колагена и веганските диети
Важно е обаче да отбележим, че цялостният, или нативен, колаген, който съдържа множество пептиди, изградени от вериги от аминокиселини, е много устойчив на разцепване от храносмилателните ензими, което води до слабо усвояване. Затова е важно да се използва хидролизиран колаген или желатин, които се усвояват по-добре.8
Важно е също да знаем, че растенията не изграждат съединителни тъкани и колаген, затова, макар да съдържат известно количество глицин и пролин, те са значително по-слаб хранителен източник.9 10
Например при 100 грама тофу получавате 1,8 грама глицин и 2,8 грама пролин, а тиквените семки дават 2,4 грама глицин и 1,3 грама пролин. Това означава, че трябва да изядете около 200–300 грама тофу или 300–400 грама тиквени семки, за да постигнете количеството от една голяма мерителна лъжица колаген или желатин, която осигурява 6–8 грама глицин и 3–4 грама пролин.10
Колаген и здраве на кожата
Кожата, която е 70–80% колаген и съдържа много съединителна тъкан, подобно на повечето съединителни тъкани в тялото непрекъснато образува нови клетки и се обновява.2 11
С времето можем дори да наблюдаваме как старите белези постепенно намаляват по размер и избледняват, ако разполагаме с достатъчно аминокиселини и микроелементи за този процес. За съжаление обаче той се забавя с възрастта и се влошава от лошо хранене, излагане на химикали, тютюнопушене и прекомерна UV светлина.11 12 13 14
Външният слой на епидермиса, който виждаме с очите си, няма директно кръвоснабдяване и затова получава хранителни вещества чрез дифузия от по-вътрешния слой – дермата. За съжаление това не означава, че колагенът или съставните му аминокиселини могат да бъдат „усвоени“ при локално нанасяне върху кожата.16
За щастие все повече изследвания показват ползите от колагеновите добавки за здравето на кожата, особено в комбинация с други микроелементи, като например витамин С, за който ще стане дума след малко.
Всъщност, когато са налични в достатъчни пропорции, аминокиселините, получени от прием на хидролизиран колаген, стимулират образуването на вътрешен колаген и еластин, както и на хиалуронова киселина.17
Това беше потвърдено от скорошен систематичен преглед и метаанализ от 2021 г. на добавките с хидролизиран колаген при стареенето на кожата, който показа, че хидролизираният колаген може да „забави и подобри признаците на стареене на кожата, като намали лицевите бръчки и подобри хидратацията и еластичността на кожата“ в рамките на 90 дни редовен прием.18
Микроелементи за здравето на кожата
И така, след като знаем колко е важен колагенът, как можем да засилим ползите му за съединителните ни тъкани, включително кожата?
Може би най-лесният и ефективен начин е да се погрижим да получаваме оптимални микроелементи чрез храненето.
На първо място е витамин С, който е необходим за здрава съединителна тъкан. Затова неговият дефицит, известен като скорбут, много скоро води до кървене на венците и по-бавно зарастване на раните. Витамин С подпомага съединителните тъкани и по друг, непряк начин – като помага на имунната система да се бори с вируси, за които е известно, че отделят фактори на вирулентност, които разрушават колагена или нарушават производството му.15 20
Витамин С лесно се набавя от храната чрез пресни плодове и зеленчуци, но се уверете, че са сурови, защото топлината денатурира витамин С.19 20
Също толкова важен е витамин А, или ретинол, който според NIH е важен за зрението, имунната функция, възпроизводството и – което ни интересува тук – за растежа и развитието, тъй като е необходим за клетъчното делене. Наистина е добре установено, че дефицитът на ретинол нарушава възстановяването на съединителната тъкан.21 22
Скорошни генетични изследвания показват, че значителна част от хората преобразуват слабо растителните провитамин А каротеноиди в ретинол, така че някои хора може да се нуждаят от ретинол от животински храни като масло, черен дроб, скариди и други животински храни, богати на микроелементи.23
За разлика от колагена, ретинолът може да помогне на кожата и при локално нанасяне, но ефектът му е само местен, така че за общото здраве все пак е необходимо да се приема през устата.24 25
Накрая е цинкът, който е от решаващо значение не само за общото здраве и нормалната физиология, но и за зарастването на рани, включително по кожата, която има висока скорост на клетъчно обновяване. Всъщност е известно, че патологичният дефицит на цинк води до кожни лезии.26 27
Доказаните ползи на цинка за кожата включват фотозащита (затова се съдържа в слънцезащитните продукти), намаляване на акнето, регулиране на производството на кератин, подобряване на възстановяването на кожата с облекчаване на зачервяването и възпалението, както и намаляване на хиперпигментацията.28 29 30
Цинкът също може да се набавя от храната чрез включване на богати на хранителни вещества продукти или чрез добавки.
Надяваме се, че това кратко обобщение на проучванията ви е било полезно, и ви каним да оставите въпрос по-долу.
Литература:
- National Cancer Institute
https://www.cancer.gov/publications/dictionaries/cancer-terms/def/connective-tissue
- A. Howerda & L. van Loon. (2022) Nutrition Reviews
https://academic.oup.com/nutritionreviews/article/80/6/1497/6380930
- Cleveland Clinic. Amino Acids
https://my.clevelandclinic.org/health/articles/22243-amino-acids
- P. Tessari. (2019) American Journal of Clinical Nutrition https://academic.oup.com/ajcn/article/110/2/255/5514140
- G. Wu (2014) Journal of Animal Science & Biotechnology
https://jasbsci.biomedcentral.com/articles/10.1186/2049-1891-5-34
- E. Lopez et al. (2021) Journal of Nutrients
- R. D. Alcock et al. (2019) Frontiers in Nutrition
https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fnut.2019.00163/full
- Y. Hou & G. Wu (2017) Advance in Nutrition
https://academic.oup.com/advances/article/8/1/137/4616697
- Libre Text Biology (2021)
https://bio.libretexts.org/Bookshelves/Introductory_and_General_Biology/Book%3A_Introductory_Biology_(CK-12)/09%3A_Plants/9.12%3A_Plant_Tissues
- Nutrition Data
https://nutritiondata.self.com/foods-000095094091000000000-w.html
- A. Oikarenin (1994) Journal of Photodermatology. Photoimmunology & Photomedicine https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/8043384/
- C. Harris & C. Fraser (2004) Journal of Osteomy and Wound Management https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/15509882/
- M. Barchitta et al. (2019) International Journal of Molecular Sciences https://www.mdpi.com/1422-0067/20/5/1119
- P. & M. Hujoel (2022) American Journal of Clinical Nutrition https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/34396385/
- J. Pullar et al. (2017) Journal of Nutrients https://www.mdpi.com/2072-6643/9/8/866
- National Library of Medicine
- M. Evans et al. (2020) Journal of Cosmetic Dermatology
- R. de Miranca et al. (2021) International Journal of Dermatology https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/jocd.13676
- S. Lee et al. (2017) Journal of Food Science Biotechnology
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6049644/
- X. YIn et al 2022. (2022) Journal of Antioxidants
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8773188/
- M. Beghou-Hellberg (1986) Journal of Medical Hypothesis https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/3639283/
- National Institute of Health (2022)
https://ods.od.nih.gov/factsheets/VitaminA-Consumer/
- M. Suzuki & M. Tomita (2022) Frontiers in Nutrition
https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fnut.2022.861619/full
- S. Mukherjee et al. (2006) Clinical Interventions in Aging https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2699641/
- M. Sun et al. (2016) Journal of Cosmetics https://www.mdpi.com/2079-9284/3/4/35
- S. Kogan et al. (2017) Wounds
https://www.hmpgloballearningnetwork.com/site/wounds/article/zinc-and-wound-healing-revie w-zinc-physiology-and-clinical-applications
- P. H. Lin et al. (2017) Journal of Nutrients
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5793244/
- P. Zou et al. (2023) Frontiers in Medicine
https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fmed.2022.1093868/full
- Unknown (2017) Journal of the American Academy of Dermatology https://www.jaad.org/article/S0190-9622(17)31593-1/fulltext
- J. Schwartz et al. (2005) Dermatologic Surgery https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/16029676/